Георги Асьов

Две от правнучките й стават кралици на Унгария, една – на Чехия, внукът и крал Владислав Локетек е обединителят на Полша.

Всяко лято в град Ополе се организира най-големият полски фестивал за поп и рокмузика. Той се провежда на един остров сред река Одер, на фона на романтична средновековна кула. Тази кула е част от замъка на някогашните местни князе. Звучи доста странно, но строежът на твърдината е започнат най-вероятно с пари на... цар Иван Асен II.

Замъкът в Ополе не е единствената полска архитектурна и историческа забележителност, в която е вградена и нейната "сянка"...

Всичко започва през далечната 1218 г. По онова време полското кралство се е разпаднало на няколко самостоятелни княжества. На техните тронове обаче са само владетели от кралския род на Пястите, основателите на полската държава.През 1218 г. един от тези князе, Кажимеж I, господар на най-южните полски земи, на Княжество Ополе (в Горна Силезия, на полски – Гурни Шльонск), минава през България на връщане от кръстоносен поход в Палестина. Тогава именно полякът влиза в контакт с Иван Асен II, който в крайна сметка го жени за българската княгиня Виола, по онова време около 14-годишна девойка. Такава е възстановката на събитията, дело на покойния полски историк проф. Влоджислав Джевулски.

Около произхода на тази Виола кръжат много неизвестни, като мнозина полски, австрийски и немски учени приемат, че Княгинята е щерка на цар Калоян, Борил ила на някой друг член на Асеневската династия.

Рядко срещаното й дори в Италия италианско име (а впоследствие й женитбата на българката за полския католически княз Кажимеж I) се свързва с унията, която подписва цар Калоян с римския папа. То се обяснява с това, че на 15 октомври 1204 г. папският пратеник кардинал Лъв пристига в Търново, където коронясва Калоян за крал и миропомазва архиепископ Василий за примас на българската църква.

Предполага се, че именно кардиналът е дал на родената около онова време царкиня името Виола. Не е възможно българката да е била “само” болярска дъщеря, защото в такъв случай синовете й в Полша не биха могли да наследят владетелския трон на баща си.

В свитата, с която Виола пристига в Ополе, както се вижда от документите на княжеската канцелария, има и български благородници, а с положителност и придворни дами, които после се претопяват в полското обкръжение.

Столицата на Кажимеж I - Ополе, където даже княжеският дворец е от дърво, едва ли очарова българската царкиня, израсла в търновските палати. Може би заради това княжеската двойка започва строежа на своята островна резиденция, един от първите каменни замъци в Полша. Тъй като Кажимеж I с неговото малко княжество не е разполагал с големи средства, логично е да се предположи, че скъпото начинание е осъществено със златото от чеиза, с който Иван Асен II омъжва своята роднина.

В Полша Виола се проявява като благоверна християнка и щедра ктиторка на духовенството. Точно срещу острова, на десния бряг на Одер, и до днес се издига църквата на старинния францискански манастир. Красивите сгради на комплекса се повтарят още веднъж, отразени огледално в реката.

Твърди се, че обителта е основана от княгиня Виола. При това – двукратно, тъй като след татарското нашествие през 1241 г. именно княжеското семейство, начело на което е регентката Виола, финансира повторното изграждане на манастира.  В църквата му днешният посетител може да види саркофазите на някои от нейните потомци, а също и един от двата запазени владетелски печата на българката. На печата от 1234 г., който някога е бил прикрепен към дарителска грамота, регентката Виола е представена във владетелска поза - седнала на престол, докато от двете й страни стоят прави малолетните й синове Мешко и Владислав. Сянката на тази асеневка и на нейните потомци витае из замъци, храмове, манастири и други забележителности из цяла Южна Полша - в градове като Ополе, Чешин, Рачибуж, Белско-Бяла, Стшелце, Кожле, Освиенцим, които влизали в пределите на тогавашното Ополско княжество...

Както изглежда,  съпружеството на българката е щастливо.

От него се раждат две момчета и две момичета, но продължава само 12 години. През 1230 г. тя овдовява и трябва да опазва с всички средства Княжество Ополе от посегателствата на съседните князе от династията на Пястите. И българката наистина успява: нейните потомци управляват тези земи чак до средата на XVII в. Родословното им дърво наброява общо 72-ма князе и почти толкова княгини. Не бива обаче да се смята, че дори синовете и дъщерите са били с българско самосъзнание – разбира се, те са знаели, че са наполовина българи, но в онази епоха решаваща е била народността на бащата. Асеневката Виола предава Богу дух на 7 септември 1251 г. "Умира Виола, княгиня на Ополе, по род и страна българка"***** - отбелязва в полето на своята латиноезична хроника средновековният летописец Ян Длугош.

Чрез браковете на ополските принцеси генът на Виола преминава у князете от рода на Пястите в другите полски държавици: Долна Силезия, Куявите, Мазовше, а после в различни монаршески династии в Померания, Литва, Русия, Германия. Две правнучки на българката стават кралици на Унгария, една - на Чехия, друга - на руското кралство Галич, две по-далечни нейни потомки са императрици на Германия.

Материалните и духовните ценности, оставени в наследство от всички тия височайши особи, в наше време могат да се видят на всевъзможни места из Централна и Западна Европа. Но, естествено, най-много са историческите, архитектурни, културни и култови обекти в Полша. Така например Виолини потомци са и князете на областта Мазовше, които са изградили замъци, дворци, храмове и обители в градовете Плоцк, Черск и сегашната столица Варшава.

Внук на Виола от дъщеря й Еуфрозина е княз Владислав Локетек (ок. 1260 - 1333 г.), който в дълги и кървави борби с останалите полски князе и с множеството външни врагове успява отново да обедини Полша като единна държава, както и да й възвърне загубената кралска титла и корона. Неговият син, а следователно и правнук на българката, крал Кажимеж III Велики (1310 - 1370 г.), реформира изцяло държавната уредба, селищното устройство, законодателството, финансите, войската и отбранителната система на възроденото кралство. Поляците го наричат Кажимеж Строителя, защото неговото управление е онова, което придава облика на средновековна Полша.

Кажимеж е и основател на Краковския университет (1364 г.). Само замъците, издигнати с негови лични средства, наброяват 40. Именно Владислав Локетек и синът му Кажимеж Велики съграждат дворцовия комплекс на хълма Вавел в Краков в неговия първоначален, готически вид. И двамата монарси почиват вечния си сън във вавелската катедрала, където са и техните красиви надгробни паметници, смятани за шедьоври на полската скулптура.

Най-забележителният владетел на Княжество Ополе пък е Владислав (ок. 1330 - 1401 г.). Този праправнук на Виола между впрочем е и роднина на цар Иван Срацимир, с когото водят две сестри, влашки княгини. Този Владислав Ополски, двукратен претендент за полския престол, е фаворит и пръв велможа на унгарския крал Лайош Велики. Той влиза в историята като невероятен властолюбец и интригант, който плете мрежите си из цяла Централна Европа. Именно Владислав Ополски основава Ченстоховския манастир, най-прославената полска обител. Освен това той дарява на тамошните монаси и Черната Богородица, най-почитаната полска икона. През 1979 г., при едно посещение на папа Йоан Павел II в Ченстоховския манастир, тук се събират... 3,5 млн. поклонници! Това е най-голямото човешко стълпотворение в историята - факт, отбелязан в книгата на рекордите "Гинес".

Разбира се, малцина от поклонниците и туристите знаят, че много от забележителностите на Ченстохова, Ополе, Краков, Варшава, Вроцлав са строени от князе и крале, в чиито вени тече и българска кръв. Но сянката на Виола ще витае над тях, докато свят светува.

----------------------------------------------------------------
***** Това изречение на най-бележития полски летописец Ян Длугош (1415-1480) е единственият документ, в който се споменава народността и родината на Виола. Тъй като това не е потвърдено от друг независим източник, доста полски историци смятат нейния български произход за недоказан. За нещастие турското нашествие в България помита наред с друго и царската канцелария в Търново. По тази причина ние не знаем дори имената на всички представители на Асеневата династия. По парадоксален начин обаче това пак потвърждава асеневското потекло на Виола - през XIII в. полските Пясти се женят предимно за княгини от Чехия, Германия, руските княжества и Унгария, чиито имена и династически произход са много по-добре документирани. Сред тези монаршески щерки няма нито една с името Виола. Не съществува също така нито едно сведение, което да посочва някаква друга етническа принадлежност на ополската княгиня. И най-накрая – доказан факт е, че Ян Длугош, който я определя като “по род и страна българка”, е работил с по-стара хроника, написана не къде другаде, а в Ополското княжество - и то – обърнете специално внимание на това - при князуването на по-малкия й син Владислав. Ако този княз не е бил наясно откъде е родната му майка, кой друг човек под слънцето би могъл да знае това по-добре от него?

Виола и Кажимеж имат четири деца. Дъщеря им Венцислава умира в детска възраст, като преди това е дадена в манастир. По повод замонашването й на обителта са подарени четири села. По-големият им син Мешко Дебелия (ок. 1220-1246 г.) също се преселва в отвъдното скоропостижно, без да остави потомство. Другата дъщеря, Еуфрозина (1228/1230-1292 г.), е омъжена за владетеля на княжество Куяви. От този брак са бъдещият крал на Полша Владислав Локетек, двама князе и една княгиня. След овдовяването си Еуфрозина се омъжва за княза на Гданск, от когото няма потомство. Единствено Владислав, по-малкия син на Виола, е дарен с дълголетие (ок. 1225-1281-82). Всички по-нататъшни ополски князе и княгини са негови потомци. Владислав има четирима синове, които след неговата кончина разделят бащината държава на четири малки княжества.