Промените в политическата система след 10 ноември 1989 година бяха изцяло съобразени с международните стандарти за индивидуални права и свободи, по-точно с Всеобщата декларация за правата на човека. Признахме „новата граматика“ за подреждане на индивидуалната и групова активност.

Днес личността има значително повече възможности за инициатива и далеч повече права, както в сферата на политиката, така и в гражданската и стопанската сфера. Има реална свобода в избора на местоживеене и пътуванията по Света. Синдикалните свободи също са значими.

Но искам съвсем ясно да кажа, че защитата на свободата на индивида и развитието на социалните пространства на свобода далече не е приключил процес. Напротив!

Свободата е неделима от сигурността. Не е уредена – и нормативно, и като социална практика – защитата на собствеността. Особено на дребната собственост (градини, ниви, дворове, домашни животни, жилища). Има региони и населени места, където безнаказано се вихрят банди от крадци и обирджии. Как може да бъде свободен човека, чиято собственост и спокойствие са постоянно застрашени? Очевидно е, че в реформата и развитието на полицията има още много работа.

Подобно е положението с живота и здравето на човека. Здравната реформа не е приключила и вътрешният контрол в здравната система е все още принизен. В момента сме изправени срещу нов проблем – част от лекарското съсловие вижда професията си като бизнесменска, а не като хуманна. Не може да бъде свободен човека, когато здравоохранителната система е недоизградена.

Свидетели сме как в момента блесна въпросът с магистралните бандити. Как може да бъде свободен човекът, когато на пътя ще го спрат фиктивни полицаи и ще му разкажат играта.

Точещите се базкрайни процеси срещу насилвачи и побойници показват онова, което всички знаем: свободата на насилника и побойника е по-сериозно защитена от правата на неговата жертва.

Сериозно трябва да се прегледат законите, свързани със защитата на достойнството на човека. Как се съди клеветник и измамник?! Ситуацията е като при насилника.

Съдебната ни система още в конституцията е сбъркана. Преди време се ширеше анекдотичният израз „Съдебна република България“. Практиката на съдилищата – като се започне от конституционния съд, мине се през ветрилото от съдилища и  се стигне до „долу“, на прокуратурата, на следствието, на адвокатурата, е в силна зависимост от политически, корпоративни и престъпни интереси. За каква свобода можем да говорим, когато веберовият образ на демокрацията – „уличен фенер и до него полицай“, при нас е трансформиран в „ламборджини и в него мутра“.

А къде са политическите свободи?

Те не се изчерпват само с писаното право да избираш и да се кандидатираш. Не е случайно: от 1990 година досега в Народното събрание не е влизал независим кандидат. Не е случайно, че мнозинството от хората не ползват правото си да избират.

Избирателната ни система неглижира политическата свобода. Какви са правата на избирателя, когато неговият глас може да бъде подменен – с купени гласове, с екскурзианти от света и у нас, с разни фалшификации, а в партийните листи има и платени по-предни места. Така там се озовават подсъдни лица…

Възможностите на политическите граждански формирования са нулеви поради това, че дейността на политическата организация е редуцирана чрез действащия Закон за политическите партии, чиято цел е явна – да удари малките. (Били се „разпилявали гласовете“!) Съществуващите, доколкото ги има, политически сдружения – независимо дали са от универсален, или специализиран характер (екологичен, правозащитен и пр.), нямат механизми за въздействие върху социалния ред. Техните протести, особени мнения, предложения си остават „празно говорене“.

Вече видимо върви реализацията на проект на неясни сили – вероятно олигархически: създаване и утвърждаване на две „големи партии“ – дясна (ГЕРБ), лява (върви нейното формиране). БСП-Станишев,СДС, ДСБ, ДПС-Доган, РЗС и останалите извън парламента – НДСВ, ВМРО, Гергьовден, Новото време, БеЗеНеСе-тата и прочие, са вън от проекта. Те са оставени на доизживяване, а някои ще бъдат приспани. Поведението на „независимите“ медии и на „дежурните по коментар“ определено работят в тази посока. Вървим към двупартийна система, при която ДПС – без Доган остава за дълго вляво. С това ще бъде запечатана политическата система, която ще гарантира властта на „1000 семейства“, както ги преброи Виденов.

По много причини този политически проект е опасен.

На първо място, той е опасен, защото бедността в страната е масова, а свободният пазар не е създаден, за да кажем: „този е беден, защото е мързелив“. Констатираните отвън злоупотреби с европейски пари само лекичко повдигат завесата. Реален пазар и конкуренция не съществуват! Диктува мрежата на „1000 семейства“ в условията на системен и всеобхватен картел. За картела няма закони, няма народ, няма държава, няма партии – има интереси. Картелното договаряне не е криминализирано. Доколкото ми е известно, в България няма водено дело по този вид престъпления.

Картелът иска да си създаде солиден политически щит, за да запази икономическото статукво. Ще има избори, ще има „прозрачни“ търгове, ще има „прозрачна“ конкуренция – фасадната демокрация ще процъфти.

А всъщност свобода няма да има, защото свободата е платена. Бедният човек не може да бъде свободен! Свобода на пътуването ще има, но няма да има пари за пътуване; свобода на местоживеене ще има, но няма да има пари за жилище (само припомням, че в следващите десетина години панелните жилища, в които живеят около милион души, ще започнат да „отпадат“); свобода на словото ще има, но за онези, които имат компютри, в интернет, засега другото струва пари; свобода на труда ще има, но в условията на умишлено поддържани ниски възнаграждения…

А личното предприемачество?

Каквото реши картелът.

Виждам две задачи в защита на свободата: криминализиране на картела и борба срещу бедността.