Elena Rashkova · Sofia, Bulgaria

Пътувайки от залива Болата към езерото Дуранкулак, вчера 15.07.2013г., следобяд, се чудех, защо и натам не се движат автобуси с чужди туристи, както към нос Калиакра. След като по интуиция горе-долу намерихме мястото, тъй като няма нито една табела, паркирахме до едно заключена врата и до една кола, в която се оказаха руски туристи, също като нас, търсещи това безкрайно интересно място, за което и те бяха прочели. Бяха дошли от почти 300 км., от курортите след Бургас, по южното Черноморие.

Някъде в далечината зад заключената врата видяхме човек, който беше така добър да се приближи и да ни обясни, че към т.нар. езерен град може да се стигне по черния път вляво. Само че, нивото на водата се е вдигнало и е много вероятно пътя дотам да е наводнен. Преведохме на руски и гордо поведохме руските туристи. Паркирахме до едни дървета и слязохме, тъй като в ляво от нас, в далечината видяхме дървени стълби. Руснаците избързаха напред, защото ги чакаха 300 км. обратно.

И докато аз си обувах маратонките, те бързо, бързо се върнаха. Оказа се, че около 50 метра от единствения път дотам е наводнен и може да се стигне само с ботуши или лодка. Какъв срам!!! Типично по български! Имаме нещо уникално, гордеем се пред света, че го имаме - е да де ама няма как да го видим, защото никой от общинската или държавната администрация, не го е грижа! Ама че от това могат дори и пари да се изкарват и работни места да се открият! Какво й пука на администрацията - тя е назначена да пази бюро и да получава пари!

Сложете поне табели, може дори такса-вход, екскурзоводи, дори и транспорт до езерото с лодка като атракция. Да не говорим, че общините могат да ползват пари по европейски програми!!! Обещахме на руските туристи, че ще преминем през водата, ще направим снимки и ще им ги изпратим на мейла, който ни дадоха, за да не се чувстват съвсем разочаровани.

Е, направихме го!

Още при първите няколко стъпки ми се скъса джапанката. Ако не бях обещала, нямаше да продължа между поповите лъжички и жабите. Мъжът ми, който вървеше напред, се подхлъзна, снимайки ме и смеейки ми се и за малко да останем без снимачна техника. Крачейки бавно и опипвайки дъното при всяка стъпка, най-накрая видях дървените стълби и бързо, бързо се измъкнах, покрай малка змия, захапала жаба!

Ужасно беше, на места водата достигаше до коленете ми!!! Да, на острова беше супер интересно!

И имаше цели две табели - една подпряна до основите на сграда №8, както пишеше на нея, а другата затисната с два камъка върху един стар зид, се оказа че била на сграда №9.

И нищо друго! Иначе в България има прекрасни места и ние може да се гордеем с тях!

Този текст е от - http://www.dobrichonline.com/?com=content&cid=7868

Елена Рашкова предостави на Омда снимките от това това посещение. Те са в този албум.