Така, между другото, ще вметна, че иде Рождество Христово, то е девет месеца след Благовещение (25 март), когато Архангел Гавраил съобщава на Светата Дева, че е непразна и ще роди Божия Син.

Празникът е ХРИСТИЯНСКИ!

Празник на тази дата е имало хилядолетия преди Рождество, което само обогатява неговия смисъл. От предхристиянско време произлиза името на деня "коледа" - календи (латински: kalendae, на старобългарски - колѧда) или първия ден на месеца. От тук произлиза и думата "календар". 

Сега не празнуваме "календи", а Рождество Христово, независимо от думата коледа. Затова знаците, свързани с раждането на Божия Син, отбелязват събитието с подходящи картички, песни, слова, подаръци, представления... 

На децата да обясняваме, че празнуваме рождения ден на Христос, защото Той е Нашия Бог. 

Това няма отношение към това дали сме вярващи, или не. С Рождеството означаваме вярата си, че Животът има безсмъртен Смисъл. Тази трепетна върховна Вяра, дълбинно интимна, организира и подрежда живеенето ни в потока на бита и деловото общуване. Във всяка душа Тя е Началото и обосноваващата Причина на самоконтрола, саморазвитието,  достойнството, честта, любовта към ближния, любовта към природата, ценността на живота, разбирането на Другия, дължимото поведение, системната работа, любознателността, градивността, прекрасното, доброто, истината... 

Човек не може да живее, а ако живее, е само храносмилащо същество, без Бог, без Върховна, Крайна опора. В нашата цивилизация това е Христос! Затова традицията е създала църковния Календар. В поредица от празници, бележити дати, чествания, пости, ритуали човек е постоянно свързан с извора на Смисъла в собствения си живот...

Зад днешните политически и икономически бъркотии, слухове, скандали стои трайното и непоклатимо Рождество. Постните пълнени чушки с боб на Бъдни вечер са по-трайни от правителството и народното събрание. 

Затова трябва да сме сигурни, че суетнята ни, свързана с приготовленията на празника Рождество Христово, е най-важното, което се случва тези дни.