www.tzankoff.de/DimitrovMitovete-2.html#Top
Но на 18-и ноември става нещо съвсем друго. Вместо очакваните ”дисидентски” групи пред парламента, 50 000 манифестанти изпълват площада пред храма Александър Невски. Вместо хвалебствия за ”реформата”, се чуват емоционални изказвания против комунизма от цял ред говорители, като писателите Радой Ралин и Блага Димитрова, Петко Симеонов, д.р Петър Берон, отец Събев; а Желю Желев чете резолюция с искания за ”достъп на гражданите до досиетата им, освобождаване на политзатворници, отмяна на член 1-и от конституцията – без което не може да се претендира за демокрация или правова държава, разпускане на 6-о управление на Държавна Сигурност” и други. Гледах тази касета и с имигранти, които по него време са още били в София – бяха изненадани да видят около ”трибуната” (не като говорители) разни лица, които знаели за ”ченгета” или хора на БКП.
(Като компенсация, камерата на два пъти също показа всред множеството чаровното лице на актрисата Невена Коканова, усамотена и любопитно заслушана). Стотиците табели с лозунги показват, че не е имало много време за приготовления, но явно всеки вид ”дисидентство” е искало да бъде представено и чуто, а най-вече шанса да бъде видено по телевизията (което стана отчасти). Цяла социологическа студия може да се напише за виденото и чутото на този пръв свободен митинг в София – тук не му е местото. Но ентусиазма с който множеството реагира на всяка антикомунистическа изява или саркастична забележка за Младенов и неговите обещани ”промени”, съвсем ясно говори за копнежа на тези българи да видят края на комунистическата диктатура и началото на една нова, демократична и правова държава. Докато съм жив няма да забравя първата картина от тази демонстрация, на фона на импозантния Александър Невски, която изненадано видях излъчена (за 60 секунди) от канадската телевизия – нито сълзите на радост и гордост, които изпълниха очите ми. Сигурен съм че мнозина са преживяли същото. (А накрай нека цитирам и текста под снимка от този митинг публикувана в "Time Magazine" – ”Немислимото стана в София (the unthinkable comes to Sofia) – столичния площад Александър Невски препълнен с 50 000 манифестанти за демокрация”).
- Първите митинги - 1989 г. - Репортажи и интервюта на журналистката Румяна Узунова от 1989 -1990 г.