(роден 2.02.1917)
историк, академик
Роден в София. Завършва история в Софийския университет (1939). Специализира византология в Мюнхенския университет (1940—1943). Доктор на историческите науки (Мюнхенски университет, 1943).
Член-кореспондент (1975). Академик (1979).
Старши научен сътрудник (1954—1970), завеждащ Секцията по ви­зантология и ориенталистика (1953—1956) и Секцията по стара и сред­новековна история на България в Института по история (1956—1978). Директор на Археологическия институт с музей (1971—1986). Генера­лен директор на Центъра по българистика при БАН (1986—1988).
Асистент 1(1944—1946), доцент (1947—1949), професор (1950) и ръководител на Катедрата по история на България (1966—1973). Декан на Философско-историческия факултет на Софийския университет (1961—1963 и 1968—1970). Ректор на Института за чуждестранни сту­денти (1963—1965).
Член-кореспондент на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1976) и на Археологическия институт в Западен Берлин (1982); зам.- председател на Международната асоциация на византолозите (1961—); председател на Международната уния по славянска археология (1975^).
Лауреат на Димитровска награда (1965, 1971); орден „Кирил и Методий” I ст. (1963), „Червено знаме на труда” (1967), „Народна ре­публика България” II ст. (1977), „Георги Димитров” (1987).
Работи в областта на византийската и средновековната българска и балканска история. Проучва социално-икономическите, политическите, военните, държавно-правните, етническите, идеологическите и културни­те събития и процеси най-вече в България и Византия.

БИБЛИОГРАФИЯ

Философско-социологическите възгледи на богомилите; Философски идеи през XIII — XIV в. Историческа обстановка, исиха­зъм, варлаамитство, богомилство, адамитство. — В: Ист. филос. мисъл в България. Т. 1. С., 1970, 58—74; 75—91.
Образуване на българската народност. С., Наука и изкуство, 1971. 415 с.; 2 прераб. и доп. изд. 1981. 432 с.; на нем. ез.: Die Ent- stehungdes bulgarischen Volkes. Berlin, Akad.-Verl., 1980. 153 p. Категорията „народност” в българската история. — Пробл. логи­ката, 3, 1971, 233—254.
Италиански извори за българската средновековна история. (Хро­никата на А. Дандоло (1343 — 1354)]. — Ист. прегл., 1972, № 6, 86-99.
Към въпроса за царската власт в средновековна България. — В: Сб. проф. Ал. Бурмов. С., 1973, 158 — 166.
Quelques probtemes de la nationality bulgare du IX — X s. La langue et la prise de conscience. - Byzantino-bulg., 4,1973, 9 — 20.
Българо-византийски отношения при царуването на Иван Алек­сандър. Втори период (1341—1347 г.). — Военноист. сб., 1974, № 1, 22-50.
Le feodalisme dans les Balkans du XIII au XV віёсіе. — Rech. intern, lumiere marx., 1974, No 9, 90—106.
Der Bogomilismus in Bulgarien. — Bulg. Hist. Rev., 1975, No 2, 34— 54.
Ursprung und Wesen des Bogomilentums. — In: The Concept of Heresy in the Middle Ages (XI - XIII c.). Leuven, 1976, 144-156.
Die Bogomilen in Bulgarien. — Altertum, 1977, No 4,    250—253. The conception of “power” and “submission”, of “wealth” and “po­verty” in Bulgarian Medieval literature. — Bulg. Hist. Rev., 1977, No 4, 57-82.
Le patriotisme en Bulgarie medievale (IX — XIV s.). — Palaeobulg., 1977, No 1, 14-31.
Questions ideologiques en Bulgarie medievale (Ivan Rilski et son ’’Tes­tament”). — Palaeobulg., 1977, No 2, 25—32.
Les Balkans au Moyen Age. La Bulgarie des Bogomils aux Turcs. 13 etudes en fr., all. et angl.?- 1948—1976. London, Variorum repr., 1978.322 p.
La conception du monde des Bulgares a travers la litterature тёбіёѵаіе. — Byzantino-bulg.,5, 1978, 57—71.
Смисъл и съдържание на думите „гжзыкъ, род, племл и народъ” в средновековната българска книжнина. —Palaeobulg.,1978,No 3,
12-32.
Общество и обществена мисъл в средновековна България (IX — XIV в.). С., Партиздат, 1979. 315 с.
История на България. В 14 т. Т. 2. Първа българска държава (в съавт.). С., БАН, 1981. 505 с.
Средновековната българска държава като фактор за изграждане на „историческа памет”. — Изв. Държ. архиви, 41, 1981,    3—21;
на фр. ез.: L’Etat medieval bulgare, facteur de formation de „Memoire historique”. — Palaeobulg., 1981, No 1, 3—20.
Die bulgarischen Slawen und die Nomaden (VI. — ХП. Jh.). Nach An gaben von schriftlichen Quellen. — В: Плиска — Преслав, T. 3. C. 1981, 7-15.
L’Etat bulgare et la litterature et culture slaves. — В: Константин-Ки рил Философ. Матер. науч. конф. С., 1981, 28—36.
Wichtigste Momente in der politischen Geschichte des Schwarzmeer gebietes vom 4. bis zur Mitte des 15. Jh. — Byzantino-bulg., 7, 1981 25-42.
Класови и социални борби в средновековна България. — Ново време, 1981, № 4, 77-91.
Die Entstehung des bulgarischen Volkes und seine Entwicklung zur bulgarischen Nation. — Osterreichische Osthefte, 23, 1981, No 4, 356-372.
Българско средновековие — идеологична мисъл и просвета. [Статии]. С., Нар. просв., 1982.167 с.
История на България. В 14 т. Т. 3. Втора българска държава (в съавт.). С., БАН, 1982. 525 с.
Въпроси на богомилството в средновековна България. — В: Богомилството на Балканот во светлината на нащовите истражуваниа. Cкonje, 1982, 97—104.
Характерни черти на балканския феодализъм до падането на балканските държави под турска власт. — В: България и Балка­ните. 681—1981. С., 1982, 23—41; и под загл.: Характерни черти на феодалния строй в средновековните балкански страни. — В: В чест на акад. Д. Косев. С., 1985, 40—50.
Das bulgarische Reich und das europaische Mittelalter. — In: XV Congr. intern, sci. hist. Actes. 4, 2. Bucarest, 1982, 1314—1338.
Ideologische Probleme des bulgarischen Mittelalters. — Jb. Gesch. Feu­dal., 6, 1982,103-107.
Българо-византийски отношения при Иван Александър. Пети пе­риод (1355—1371). — Военноист. сб., 1982, № 3, 96—113.
1983.  Българска военна история. От античността до втората четвърт на X в. (в съавт.). С., БАН, 1983. 340 с.
Кирил и Методий и византийската култура и политика. — В: Конс­тантин-Кирил Философ. С., 1983, 69—95; също и в: Кирило-Ме- тодиевски страници. С., 1983, 57—64.
Das byzantinische Reich und der mittelalterliche bulgarische Staat (IX.—X. Jh.). — In: Ancient Bulgaria. T. 2. Nottingham, 1983, .'202— 214.
The ideas of the “Macrocosmos” (the Universe) in medieval Bulgarian literature. — Bulg. Hist. Rev., 1983, No 2, 54—75; No 4, 61—88;1984,  No 2, 41-60.
Der Aufstand der Asseniden und die Wiedererrichtung des bulgarischen Staates im Mittelalter. — Bulg. Hist. Rev., 1984, No 4, 31—52.
Българинът в средновековието. Светоглед, идеология, душевност. Варна, Г. Бакалов, 1985. 339 с.
Въстанието на Асеневци и възстановяването на средновековната българска държава. — Palaeobulg., 1985, No 1, 37—58; също и в: Сп. БАН, 1985, № 4, 70—78; на нем. ез.: Der Aufstand der Asseni­den und die Wiederherstellung des bulgarischen Staates. — Etud. balk.,1985,  No 3, 3-16.
Byzantinische und altbulgarische eschatologische Apokryphen. — By- zantina, 13,1985, 79—89.
Славянският свят през IX — X в. и делото на Кирил и Методий в книжовната традиция. — Palaeobulg., 1985, No 2, 3—28.
L’ceuvre de Methode en Bulgarie. — Bulg. Hist. Rev., 1985, No 2,6-9.
Българското богомилство и руското стриголничество. — В: Руско- български връзки през вековете. С., 1986, 23—38.
Делото на Кирил и Методий в книжовната традиция. — In: Cirill es Method tevekenysege. Budapest, 1986, 13—27.
Bulgarien. — In: Enzykl. Friihgesch. Europas. Berlin, 1986,    55—74.
Das byzantinische Reich und der mittelalterliche bulgarische Staat. — Byzantino-bulg.,8, 1986, 9—16.
Slawen, Protobulgaren und das Volk der Bulgaren (et al.). — In: Welt der Slawen. Leipzig, 1986, 57—80.
Проблемы предгосударственного периода на территории будущего Болгарского государства. — В: Этносоциал. полит. структура ран- нефеод. слав. государств и народностей. М., 1987, 7—15.
Славяне и Византия (в съавт.). — В: Изучение культур славянских народов. М., 1987, 36—43.
Das byzantinische Reich und der mittelalterliche bulgarische Staat. — Byzantina, 7, 1987, 65—77.
The origin and development of the Bulgarian nationality. — Macedo­nian studies, 1, 1987, 5—25.
Geschichte und Archaofogie. — Bulg. Hist. Rev., 1987, No 1, 89—98. L’ceuvre des disciples de Cyrille et Methode. — Palaeobulg., 1987, No 1, 9-15.
Българското богомилство и италианският катаризъм. — В: Бълга­рия, Италия и Балканите. С., 1988, 21—33.
Einfiihrung in die byzantinische Geschichte. — Byzantina, 8, 1988,13- 23.    I
Los bogomilos bulgaros y su papel en el medioevo europeo. — Rev. Univ. complutense., vol. extraordr., 1988, 82—91.
Крещение Киевской Руси и дело Кирилла и Мефодия. — Palaeo­bulg., 1988, No 1, 3-8.
Die bulgarische Kultur im Mittelalter. — Palaeobulg., 1988, No 3, 3-14.