Кандидат за президент в изборите 2006 г.

"Името на нашата фамилия идва от дядо ми Павел. Споменът за него е една от светините в рода ни. Павел Беронов беше голям българин. Революционер. Изкарал бе седем години в Диарбекир. Следите от оковите личаха до края на живота му. Когато се завръща в свободна България, тук го чака любимата. Двамата заживяват в Нова Загора. Ражда им се син – Крум. Това е моят  баща.

Татко беше наследил романтичното чувство на национална гордост. По-късно го превърна в основа и на моето възпитание. И досега се възхищавам на Стефан Стамболов и Димитър Пешев. Настолната ми книга продължава да е “Строители на съвременна България” на Симеон Радев. Обичам да чета и съвременна история. Препрочитам биографиите на Де Гол, Аденауер, Тачър, Рейгън. Но най-много обичам през свободното време заедно със съпругата ми Анна да обикаляме из прекрасните ни планини.

Анна е професор във Варненския медицински университет. Срещнахме се, когато бяхме студенти в София. Следвах право в Софийския университет. Тя живееше на квартира в съседство с Димитър Пешев. Разговорите с него оставиха у мен дълбока следа за цял живот.

След като се дипломирах, мечтаех за академична и преподавателска дейност. Но не бях партиен член. Избрах държавния арбитраж. Първо в Стара Загора, после в Сливен и Варна. В този период завърших и Висшия икономически институт в София.  От 1977 г.  до 1997 бях арбитър в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.

През 1993 г. с радост приех поканата и станах преподавател по Гражданско и Облигационно право в Юридическия факултет във Варненския икономически университет и в Техническия университет пак във Варна. Привилегията да предадеш опита и знанието си на младите хора прави всеки човек истински щастлив. Винаги ще съхранявам обичта към студентите си. През 1997 година станах народен представител от ОДС. Признателен съм на моите студенти. Те се включиха в кампанията ми с целата си енергия. От есента на 1997 г. съм член на Конституционния съд. За мен е чест, че от октомври 2003 г. съм и председател на тази върховна институция, която пази от посегателства българската конституция.

Моята голяма, лична гордост са синът ми Камен и любимите ми внуци – Боян и Рада. Липсват ми. Виждам ги рядко. Но в модерния живот е така. Камен е математик, доктор на университета в Киото, Япония. Сега преподава в Германия. Дните, в които ни гостуват тук в България, са най-щастливи за мен и за Анна.

Приемам кандидатирането ми за президент и заявявам, че ще спечеля изборите. Вярвам в институциите и закона. Вярвам, че България ще завоюва признание и роля в света на модерните нации. И ще работя за сигурността и достойнството на всеки от нас.

БЕРОНОВ: МОИТЕ ЦЕЛИ

Да бъда глас на истината и опонент на парламента и правителството, когато забравят от кого и защо са избрани.

Да осигуря възможност гражданите да участват във вземането на важните държавни решения, включително и чрез референдуми.

Да стоя над партийните борби, да бдя срещу задкулисните партийни сделки и да спра партизанщината.

Да защитавам справедливостта и достойнството на всеки български гражданин на основата на равенството пред Закона.

Да положа началото на нов дебат за бъдещето на България – бъдеще, което се простира отвъд комунизма и края на прехода. Трябва ни нова конституция.

БЕРОНОВ: МОИТЕ ЗАДАЧИ

Да свикам Консултативния съвет за национална сигурност и започна борба с организираната престъпност и корупцията във властта.

Да изисквам уволнението на висши началници в МВР и спецслужбите и да ги заменям с млади, европейски обучени и родолюбиви офицери.

Да настоявам за незабавното и окончателно отваряне на всички архиви на бившата Държавна сигурност. Не може миналото да хвърля сянка върху бъдещето на България.

Да действам за отзоваване на всички некомпетентни посланици, които вредят на националните интереси и петнят името на България.

Да пазя духа, морала и професионализма на българската армия, като основна моя грижа е развитието на младите офицери.

Да отстоявам новата независимост на България, която минава през по-голяма енергийна независимост от Русия.

Достойно за България!"

 --------------------------------------------------------------------------

Биграфична бележка от Омда: Неделчо Беронов е роден на 22 юли 1928 г. в Нова Загора. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1951 г. и Висшия икономически институт в София през 1972 г. В периода 1954-1991 г. е арбитър и главен арбитър в Държавния арбитраж в Стара Загора, Сливен и Варна. Арбитър в Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата през 1977-1997 г. В периода 1993-1997 г. е хоноруван преподавател по Гражданско и Облигационно право в Юридическия факултет на Икономическия университет и Техническия университет във Варна. С политика започва да се занимава през 1997 г., когато става народен представител от ОДС и член на Комисията по правни въпроси в 38-ото народно събрание. До този момент няма сведения да се е занимавал с политика. От заеманите  длъжности може да се прави извод, че е бил номенклатура от средно равнище на БКП. Издигнат като кандидат за президент от Иван Костов и ДСБ, но подкрепен и от СДС, Земеделски народен съюз, Демократическата партия и БСДП. Подкрепят го Бойко Борисов, Анастасия Мозер, Любен Дилов-син, Стефан Софиянски и др. Според рейтинговите изследвания преди тези избори безпроблемен победител за президентското място би бил Бойко Борисов. Но той не се явява. На изборите Беронов получава под 10 на сто от гласовете  и е на трето място, след Волен Сидеров.   

Починал на 4 юли 2015 г.