Той е роден през 1856 г. в село Загоричане, Костурско, днес в Гърция. Български македонец. Селото е на двадесетина километра от Костур, в подножието на планината Върбица, а недалеч е манастира "Света Петка".

Това е днешен изглед от град Костур.

Сега това са територии в гръцка Македония, града се казва -  Καστοριά, Кастория, на турски: Kesriye, Кесрие, а селото до 1928 г. си е Загоричане, а сетне става Βασιλειάδα, Василиада. До 40-те години селото е нарчино от местното население "малката София" - там все още са били живи българските корени.

Ето двора на църквата в Загоричане в днешни фотографски времена:

Важно е това да се отбележи, тъй като Димитър Благоев, който не е заемал особен държавен пост, е оказал изключително влияние върху българската история. И не само в смисъла на леви-десни. Цитирам част от протокола на Народното събрание.

.........................................

Д. Благоев: ...Всъщност в България се водеше една голяма борба не за обединяването, както казват, на българското племе, а за властването на едно племе в България. И тази борба е една от причините за освобождаването на самата тази българска държава. Тази борба се водеше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивизацията, в нация. И тази по-организирана част, която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвръщение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена, въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.

Я. Сакъзов: Не забравяйте, че те бяха колония на Византия и нейни подчинени.
 
Д. Благоев: Подчинени, но независими в своя вътрешен живот.
 
Някой от групата на Я. Сакъзов: Не забравяйте историята!
 
Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която вие фалшифицирате? (Смях) Такава история ние не ви признаваме. Ние гледаме каква е действителността. Факт е г. г. народни представители, че е имало голяма борба между българските и славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори Я. Сакъзов и който поддържат и другите, не е за обединяване на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров и затова ние виждаме потискане на славянските племена на Балканския полуостров, които масово се преселват във Византия и Мала Азия, и от друга страна, отиват на юг към Македония, в която именно се запазва дълго време славянското племе.

 
Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, но между другото аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която ще има собствено управление.
 
Някой от десницата: Какво търсиш тогава в България?
 
Д. Благоев: Така че процесът, за който не се говори, е процес за завладяване, а не за обединяване на българското племе...
 
Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?
 
Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.
 
Министър Х. И. Попов: Те се наричат българи!
 
Д. Благоев: Аз не искам да навлизам в тази сфера, но искам да изтъкна какви опасносни от ваша гледна точка, от българска гледна точка, теории се развиват в нашата история, по отношение на процеса на обединяване на българското племе…
 
Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-вече във вашето село и затова го изгориха.
Д. Благоев: Това съвсем не е така, а процесът е в завладяването на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим за историческия процес, тогава този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които са му необходими, за да може то да излезе на море, на големите водни пътища и Егейско море. Ето го смисълът на историческия процес. Аз мисля, че от вас по-слабо информирани по тези въпроси и по-объркани глави няма. Особено вие, учителите, които всякога сте се възпитавали върху тия фалшиви теории, изобщо вие не можете да ги разберете тези работи!
 
С. Костурков: (негодува)
 
Председателстващият д-р. И. Момчилов: Г. Костурков! Моля Ви, не прекъсвайте оратора.
 
Д. Благоев: Ако вие сте убедени, че в Добружда са българи, че в Мавровско, че в Македония са българи, че в Сяр, Драма и Кавала са българи, защо се страхувате от тази формула?... Ако сте убедени, че някъде има българи, защо се страхувате да се направи референдум и да видим какво ще кажат? Защо викате? Значи не сте сигурни, значи има нещо, което ви тревожи, има някои области, завладяни от вас, които, ако се подложат, на референдум....”

...........................

 Благоев, според мен, е изразител на историческия процес, започнат от Борис Първи, Климент и Наум Оридски - славянизация на траките и другото местно население. При това е имало съпротива от самите славяни, че към тяхната общност се присъединяват "чужди"...

............................

Ученик на Петко Р. Славейков в Цариград, впоследствие в Априловската гимназия в Габрово. Студент в Одеса и Петербург. Организатор на първата социалдемократическа група в Русия (1883), хвърлен в затвора, после екстрадиран. Когато умира през 1924 година от съветската управа на Петроград (тогава Петербург все още без срам от славянското си име града се нарича така) изпращат телеграма до ЦК на БКП - изказват съболезнования за начинаталя на социал-димокрацията в Русия. В комунистическия период на Русия (1917-1991) и България (1944-1989) този факт предизвикваше неудобстгва - как руснаците да признаят, че предначалото на тяхната господстваща партия е поставено  от един българин, как БКП по-тихо да съобщи това. 

Съосновател на Българската социалдемократическа партия през 1891, през 1903 лидер на тесните социалисти, от 1919 на комунистическата партия. Първи пропагандатор и преводач на Маркс в България. Автор на трудове по философия, политикономия, история, естетика и др. Твърд противник на авантюрата със Септемврийското въстание, до последните си дни Благоев остава фактически социалдемократ.

Трудно ми е да го нарека български патриот, но без съмнение е бил социален демократ. 

.........................................

Библ. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, София 1983.