Милиони в Русия се самоопределят като българи. Те са мюсюлмани, говорят на различен от нашия език, не са тюрки, възприемат дунавските българи, т.е. нас, като сънародници, подложени са на постоянен административен и политически натиск.

За тях етнонимът БЪЛГАРИН е по-важен от религиозността и езика. Те, според различни източници, са потомци на другите братя на Аспарух, а и техните историци доказват, че Кубрат е наш общ прародетел. Ако можем да се изразим по този начин за един древен владетел...

Как точно са се развивали събитията във вековете е друга обширна тема, на ксоято в Омда се спираме многократно.

Днес има всечовешко съгласие, че никой не бива да бъде подлаган на административен натиск по въпроса за своята идентичност!

У нас има не само помаци, но и цигани, които се смятат за турци - прав им път, ако смятат Турция за СВОЯТА държава. Границата е отворена.

Който обаче смята, че България е неговата родина, е равен със всички останали граждани, както и да нарича своя Бог...

При волжските българи (на техния запазен кубратов език - българин се произнася, както и при нас бЪлгарин - с "Ъ") става дума за друго - те признават Руската федерация за своята държава, но са притеснявани от това да се наричат българи.

Сведенията, които пристигат от там са направо шокиращи - от насилствената татаризация, през демонизацията в медии и образование, до груби административни мерки. Формите на насилие известни у нас с Възродителния процес там си текат непрестанно...

Впрочем това вече е световно известно. На българско-волжски език, ако не се лъжа, предава и радио "Свобода".

Става дума за идентичност. С какъв етнос ще се идентифицира индивида е негово неприкосновено право.

Ако тръгнем да опровергаваме, с исторически и генетични факти, едно или друго частно самоопределяне, което се основавава на родителското семейство, лесно ще признаем правото на Живков за Възродителния процес (наистина е спорно дали повечето български турци по ген и история са "етнически турци") и разбира се, бихме могли да мотивираме една българска инвазия в Македония... Възродителският процес беше варварство, а инвазия в Македония би било безумие.

 Индивидите са такива по етническа принадлежност, каквито смятат, че са техните родители. (От тук идва и "битката за историята")...

От шестдесетте години на миналия век, по стечение на обстоятелствата, съм имал срещи с хора от републиките разположени върху териториите на Велика (волжска) България. Не им разбирам езика, зная, че са мюсюлмани (те са доволни от този факт, защото той ги бил запазил от асимилация, но хич не са религиозни), та тези хора се самонаричат БЪЛГАРИ и са убедени, че сме един народ...

Така ли е?

Циганите са пръснати кажи-речи по целия свят, отделните техни общности имат различаващи се обичаи, а често говорят неразбираемо едни за други, изповядват различни религии, но знаят, че са цигани... Евреите нямаха общ национален език до възникването на държавата Израел, но знаеха че са евреи. Имаха обща религия... Албанците са мюсюлмани и християни (при това православни и католици), но като ги запитате за тези различия, те отговарят "албанци сме!"... Славоезичните българи сме християни (православни, католици, протестанти) и мюсюлмани (българомохамедани, помаци)...

Възникват два проблема. Първият е нашия (на "дунавските българи", както ни наричат "волжските"): как ще се отнесем към тях на институционално (вкл. държавно) и личностно равнище! Как?!

Вторият проблем е руски. Иван Грозни, след смазването на Волжска България, е обявен за цар на "руси и българи" и дори векове по-късно при обявяването на Освободителната война е имало гласове в руското общество "защо да освобождаваме българите...?" като се имало предвид волжските...

В ДНЕШНО ВРЕМЕ сред тези българи нахлува официална Турция, която отпуска стипендии за религиозно и светско образование на хора, които се самонаричат БЪЛГАРИ. Те завършват в Турция и се завръщат като провеждат турска пропаганда.

Но това е "малкия дявол". За да избягат от руския натиск ("ти вече се казваш - еди как си и си руснак/рускиня") при тях се отваря вратата за радикални ИСЛЯМИСТИ. И те наистина навлизат.

Русия (ако бяха живи Иван Грозни или Петър Първи щяха да разберат) е изправена пред два варианта: да продължи "татаризацията" и натиска върху българите мюсюлмани в Русия като им пречи свободно да се наричат БЪЛГАРИ и по този начин се надява да ги асимилира и капсулира, и така независимо от нейната воля и инструменти, ги тласка към турцизирането като развие в нов вариант чеченския сюжет. 

Вторият вариант е прост: руската администрация спира насилствената татаризация и оставя българите (булгарите) свободно да се самоопределят и развиват. Вековното съжителство на руснаци и волжски българи е било традиционно мирно и при взаимна почит и сътрудничество.

Бих желал, приятелите ми - русофили, русофоби и руснаци, да разберат, че ние - дунавски, волжски и сибирски (има голяма такава група!) българи имаме реален проблем, от който нищо няма да загуби нито България, нито Русия, ако не ни се пречи да заявяваме по кротък и спокоен начин, че сме БЪЛГАРИ, да имаме свободата на изповеданията, езика и гордостта да се наричаме българи...

Нищо друго, уважаеми приятели.

‎Питат ме: те НАИСТИНА  ли са българи.

"Истината"?

Претендиращите за потомци на Савската царица и Соломон имат по-малко общо с бакембардестите евреи, отколкото всеки шоп, но те, за разлика от него, са признавани за евреи, а шопът си е шоп...

Българите, там, далеч на Север, са убедени, че са българи и са затрупали не само интернет пространството с информация защо са в правото си да се наричат така, но и библиотеките. Нищо особено не можем да направим за тях освен да настояваме да се признава правото им сами да определят своята народностна идентичност, както бихме го сторили за всяка друга общност.

Дали това е израз на "политическа коректност" или на "истина"?

Не зная.

Формулите "аз съм аз" и "ние сме ние" нямат лесни решения, но в тях не може да има нищо произволно, защото съдържат коефициента "самоопределяне", който елиминира истини и политкоректност...

Самоопределянето не е израз на избор, а на вековно градена предопределеност. Впрочем вардарските славогласни са добър пример в това отношение. При тях въпросът за самоопределянето е в смисъла - "хайде да станем!" Е, няма как да решиш, че от утре си Наполеон.

Не случайно казвам, че имаме проблем, той не е лесен - нито политически, нито теоретично. По този въпрос и руснаците имат проблем.

Мисля, че техния е по-сложен. В далечна перспектива втората по-големина етническа общност при тях или ще се турцизира (ислямизира) или ще се...

Двата процеса вървят. Руснаците подтискат единия.

Надявам се в Москва, въпреки драматичните събития през ХХ век, да има разумни хора.