Напоследък се удивлявам на странните разсъждения на бившия финансов министър Симеон Дянков в интервю за „Комсомольская правда” (популяризирани и в електронни медии): "Народът почти винаги е недоволен от реформи. Когато се правят реформи, в началото те се възприемат с големи трудности. Никъде по света не обичат реформаторите. Ако в някоя страна се отнасят добре към министъра на финансите, това означава, че той е лош министър”.

Странни, защото никакви жалки псевдофискални увъртания не могат нито да прикрият, нито да оправдаят тоталния му провал в България (оставям настрана информацията и за предишни негови провали).

Не знам кой и как изобщо го е напомпал с илюзията, че е първият, а защо не и единственият отечествен реформатор, та така грандиозно и съдбовно говори за недоволството от реформи, и то при възприемането им в началото. Ех, г-н Дянков, реформите у нас имат двадесетгодишна история, преди на хоризонта да цъфне величественият ти лик на Брад Пит с очила. Думата „реформа” бе и си остана един от символите на прехода (отделен е въпросът, че в повечето случаи реално псевдореформатори имитираха псевдореформи, а ти не си нито първият, нито последният – просто поредният псевдореформатор).

Не знам кой и как изобщо го е напомпал с илюзията, че насочената към него всеобща негативна енергия на целокупното българско общество се дължи на обстоятелството, че е бил добър министър. Много зависи от оценката му, разбира се, какво означава „добър министър” и какво означава „лош министър”. Но е тъпо да предлагаш подобна интерпретация, включваща силна народна любов към лошите министри и силна народна омраза към добрите министри, т. е. народът по Ботевски силно да люби и мрази по рационално необясними причини.

Пък и, честно казано, човек се нагърбва с отговорността да бъде министър не за да го обичат или мразят хората, а за да си върши работата.

Не знам кой и как изобщо го е напомпал с илюзията, че да си добър финансов министър означава да унижаваш академичните среди, безпощадно да режеш субсидиите на университети и научни центрове, да унищожаваш науката и образованието в името на няколко стотин спестени милиона, след като цялата световна практика е доказала, че възземането след тежка икономическа криза става само с помощта на огромни инвестиции в интелекта на нацията. И след като президентът Обама буквално предупреди рейтинговите агенции, че именно на добрите американски университети се крепи и разчита високият кредитен рейтинг на най-мощната икономика в света. Не, на Дянков никой нищо не може да каже! Той е по-умен от самата история – и затова го мразят хората, толкова!

Не знам кой и как изобщо го е напомпал с илюзията, че икономически растеж се постига чрез фискален пестеж; тоест, че за да си успешен финансов министър, трябва да заключиш държавната пара в ковчежето си и после да хвърлиш ключа в Перловската река. Пасивното снишаване (част от глупавата му „концепция”) никога не е било разумна алтернатива на рисковото раздвижване на финансовия потенциал. Болната икономика, Дянков, се възстановява чрез масирани инвестиции и повишаване на доходите. Пише го в учебниците Казваха ти го сериозни български икономисти. Този абсолютно объркан човек би трябвало да се върне поне във втори курс, за да си припомни азбучни финансово икономически истини (ако изобщо някога ги е знаел).

Министър – ясно! Ама и за Брад Пит, честно, не те биваше!