Димитър Панайотов 

В следващите редове ще се опитам да направя животоописание на моя дядо по майчина линия.

Неговото име е Христоз Петков Христозов. Роден е на 19-и септември 1919 г. в с. Дебър (населеното място има статут на село до 1969 г., когато става квартал на гр. Първомай). Неговото семейство е земеделско, а също така се занимава и с животновъдство. Кръстен е на баба си Тоза, за която роднините ми казват, че е била изключително забележителна и жизнена жена. Има брат – Димитър, а неговият баща – Петко, участва в Балканските войни. Участието на роднини във военни действия не е новост, тъй като дядо му, който се казва Митко, загива на фронта години по-рано.

Завършва земеделското училище в Първомай.

След завършването си е призован в родната армия, където се запознава с будни младежи и се увлича по новите за онова време леви политически и социални идеи.

Бил е човек, който изключително много чете, и поради тази причина е в течение на актуалните политически и социални идеологии от онова време.

Когато отбива военната си служба, поради политическите си виждания е затворен принудително в землянка, заедно със свои връстници сподвижници. Успяват да се измъкнат от нея, но влагата и тежките условия в нея се отразяват на здравословното му състояние. Разболява се от воден плеврит през 1942 г., който след време ще прерасне в туберкулоза.

След прекратяване на военната си служба става партизанин като част от своите приятели, най-вече заради влошеното си здравословно състояние. Така през 1941 г. се жени за баба ми – Петра. Тя е от с. Брягово, Първомайско и произлиза от семейство на животновъди. По-късно се раждат моята леля – Екатерина, и майка ми – Ирина. В този период дядо ми се занимава с обущарство и земеделие.

След 9-и септември 1944 г., като член на партията, получава поле за изява на своите интелектуални способности. Бил е деловодител в СНС, инкасатор на ДЗИ, библиотекар...

Взема активно участие в колективизацията, секретар е на Работническия младежки съюз (РМС), става партиен секретар, но това не повлиява на любовта му към четенето. Роднините ми твърдят, че тази негова любов продължава през целия му жизнен път. Предполагам, че това е една от основните причини да бъде дългогодишен читалищен деятел, което му осигурява заслужено звание в това му поприще.

Известно време работи и в съвета – т. нар. селсъвет като финансов счетоводител. Инициатор е на множество културно-масови мероприятия в цялата Първомайска област.

Като изявен социален деец учи хората от Дебър и Първомай на руски език, прави сбирки в дома си, на които се беседват научни, социални и обещественозначими теми. Собственик е на един от първите радиоприемници в областта, както и на един от първите телевизори. Хората, които са го познавали, твърдят, че той никога не е бил егоист относно нещата, които е притежавал, както материални, така и под формата на знания и информация. Напротив – събирал е съседите, за да слушат радио в дома си, по-късно и да гледат телевизия.

Давал е на хората да четат книгите, които е имал. С радост е помагал на студентите от Дебър със съветите си, когато са се прибирали през лятото по родните места. Бил е човек, който се опитва да образова хората в Първомайско, поради което е бил обичан и уважаван от тях. Поддържал е връзка с интелектуалци от Пловдивско, Софийско и изобщо от цялата страна.

Бил е човек с изявени организаторски качества, буден, с нестихваща жажда за знания и забележително прогресивно мислене. Участва активно в обучението на младежта и изграждането на интелигенцията в Дебър.

Негов кумир е Левски и по примера на Апостола постоянно си води записки. Винаги е отчитал всичко, поради което хората от обкръжението му твърдят, че е бил изключително честен човек, който никога не се е възползвал от партийното си членство или социалния си статут за злоупотреби или каквито и да било лични облаги. Съвестен ерудит, опитващ се през целия си живот да помогне за прогресивното развитие както на своите близки, така и на всички около него.

Изпитвам съжаление, че никога не съм имал удоволствието да го познавам лично, тъй като след сериозно влошаване на здравословното му състояние той приключва жизнения си път на 2 август 1972 г., оставяйки ярка следа в рода ми, най-вече с личния си пример как човек трябва да изживее достойно отреденото му от съдбата време...