Железан Райков Железанов е роден през 1921 г. в с. Голям Извор, Хасковски окръг.

Преди 9 септември 1944 г. е член на ЗМС. През 1939 г. е секретар на ученическа група, по-късно секретар на Околийското ръководство на ЗМС в Хасково и областното в Стара Загора. Съден и лежи в затвора.

След 1944 г. е избиран за член на Постоянното присъствие на БМЗС, член на Бюрото на Градското ръководство в София и на УС на БЗНС.

При разгрома на опозицията през 1947 година е осъден и отново е в затвора.

От 1965  дава съгласието си да работи за официалното БЗНС. Според думите му - трябвало да се запази Съюзът за по-добри времена. Назначен е в апарата на ПП на БЗНС. Става депутат в 6-о, 7-мо, 8-мо и  9-о комунистическо Народно събрание.

Поддържа връзка с николапетковистите и каквото може прави за решаване на личните им проблеми. Отказва се от депутатството си след несполучлив опит за емиграция на Запад.

Драмата се развива в Швеция. Там е с парламентарна делегация. Иска политическо убежище и изпраща писмо до Горбачов и до кмета на Хасково. До Горбачов, защото от него зависи всичко, което става в Източна Европа, и до кмета на Хасково, защото това е родният му край. В писмото обяснява, че е за демокрация и за европейска ориентация на България. В дните, когато се урежда статутът му, получава инсулт. Настанен е в болница в Стокхолм, откъдето по сложни пътища е върнат в България. Тук е лекуван. Докато го лекуват, с него разговарят на четири очи големи началници. Властите се държат все едно нищо не се е случвало.

Той остана депутат в последното комунистическо народно събрание, но не посещаваше заседанията. Беше трудноподвижен, но енергичен по дух. Обикаляше страната, за да организира николапетковистите.

Доколкото зная, давал е цялата си депутатска заплата (200 лева на месец или около 150 долара по курса от лятото на 2004) за различни обществени начинания, с една или две заплати подпомогна Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Срещахме се и конспирирахме.

Бай Железан ни даваше книги за Стамболийски, за да ги четем и да се убедим в истините на земеделското движение. Той искаше Клуба за подкрепа на гласността и преустройството да стане земеделски.

Железан Железанов почина на 30 април 1990.