20.10.2012

Мила Гeшакова

Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова

- Напоследък всичко се върти около кризата - политиките около нея, властта около нея. Какви типажи роди, г-н Александров?

- Роди експерти по кризи и по справяне с тях. Пишат се наръчници как да оцелеем в кризата, правят се проекти за излизане от кризата. Предприемчиви хора превърнаха кризата в бизнес. Тя не само трайно се настани в икономиката, но преля в останалите сфери на живота, спря да бъде нещо извънредно и се превърна в начин на съществуване, който тепърва ще трябва да усвояваме.

- Промени ли кризата главните си герои?

- Типажите са същите, просто станаха по-изразени: бедните станаха по-бедни и по-отчаяни, богатите - по-арогантни и по-уплашени, средната класа започна стремително да се пролетаризира. И всички освирепяхме, тъй като оскъдицата ни настървява да се борим стръвно за остатъчния ресурс, вместо да си помагаме в бедата. В дезинтегрирани общества като нашето кризата, вместо да сближава и обединява хората, ги разделя и задълбочава социалните разломи.

- Има ли добра страна?

- За креативните, интелигентните и предприемчивите кризата е повод за промяна и развитие. Онези, които оцелеят по време на кризата и след нея, ще са жизнеспособните български организации и бизнеси. Тоест кризата е своеобразен катализатор на развитието, като отсява пригодните от непригодните. Това е суровата дарвинистка логика на свободните пазари. При нас има две особености - пазарът не е свободен, контролиран е политически и олигархически, а непригодните и зависимите хора са мнозинство. Следователно има вероятност да оцелеят най-приближените до властта, а не най-жизнеспособните. Що се отнася до мнозинството на провалените, те ще използват кризата като оправдание за провала си. И е твърде вероятно да породят идеологии на провала със съответните политически програми и лидери, които да накажат успелите и да преразпределят провала по "справедлив" начин. Трябва да сме наясно, че вече живеем не в икономика на растежа, а в икономика на провала и това, което ще се преразпределя политически, е тежестта на провала, а не наградите за успеха.

- Младите напускат терена и родителите ги насърчават, убедени, че няма да помръднем от това дъно сега, показват социологически проучвания.

- Така е, но същевременно възможностите за просперитет чрез емиграция намаляват. Кризата вършее навсякъде, конкуренцията се изостря, възможностите да си намериш добра позиция и заплащане в чужбина се свиват. Обективно погледнато, търсенето на спасение навън е доста отчаян ход. Хората си дават сметка за това и фактът, че са готови да заминат, показва колко безнадеждна е ситуацията в страната.

- Има ли сила, която да оттласне България от опашката на ЕС? И не откривате ли екстремизъм в отношението на европейците към нас?

- Не мисля, че те са по-строги към нас, отколкото към всеки друг в общността. Просто разминаването между нормативните очаквания и онова, което те заварват в България, е доста голямо.

Ние сме общество със спряно или върнато назад развитие и в този смисъл наваксването е изключително трудно, след като сме били системно обезкървявани, включително и демографски. Впрочем мястото ни на опашката на ЕС е завидно в сравнение с положението на повечето страни в света. Поне сме се закачили за сравнително жизнено тяло, което ще ни тегли напред, а ние все някак ще се влачим, докато и ако съберем сили за качествен скок.

- Не са ли твърде малко промените у нас за 23 г.?

- Напротив, твърде много са, при това често са свързани със загуби. Стабилността е нещо различно от стагнацията, която при нас се редува с разрушителни сътресения. В резултат на постояното лашкане дори предприемчивите и активните хора у нас са изтощени и обезверени, чувстват се на края на силите си, някак изгубени и вцепенени...

- И политически пасивни. Според последното изследване на "Алфа рисърч" все повече българи са склонни да се откажат от гласуване...

- Политическата пасивност не е беда сама по себе си, проблемът е, че е проекция на житейската пасивност. Рисковете, свързани с непредсказуемостта на средата у нас, карат хората да се оттеглят от активно участие. На фона на общата несигурност липсата на кредитиране, бюрократичните пречки и политическият рекет правят предприемаческата активност изключително рискована и затова хората предпочитат да си държат парите в банките, вместо да инвестират. В този смисъл набъбването на влоговете не е повод за радост, а за тревога, защото това е знак, че градусът на икономическата активност пада.

- Според експерти икономиката е умряла.

- Още шава, но на системи. При това голяма част от нея се превърта през държавата, която все повече се превръща в основен и доста некадърен икономически актьор.

- Какъв строй градим тогава?

- Някаква перверзна форма на държавно-партийно-олигархичен капитализъм, при който успешно съчетаваме неравенствата на капитализма с политическия произвол на комунизма. На практика това ражда олигархии на всички нива - от национално до местно. Близостта до властта, която контролира ресурсите, се оказва фатално важна за икономическия успех и изкривява природата на предприемачеството. Предприемчивостта на българите се насочва не към това да раждат идеи и да реализират креативни бизнес проекти, а към това да отгатват намеренията на властниците и да се нагаждат към техните приумици.

- Все по-често чувам коментари, че сред лузърите са натикани много образовани, интелигентни хора с богата професионална биография.

- Познавам много такива хора - изпаднали от курса на живота, работят от време на време, едва връзват двата края, често ги издържат възрастните им родители. Този тип хора не умеят да се справят сами в конкурентни условия, някой трябва да се погрижи за тях, да им възложи работа, да ги интегрира. Въпросът е кой.

- Да, но набъбва и друга група в обществото - на млади, известни, но необразовани и невежи, които успешно превземат професионални територии...

- Щом успяват, навярно имат някакви умения. Не съм сигурен дали невежеството е по-голям проблем, или липсата на социална интелигентност и активност. Образоваността е хубаво нещо, но не гарантира успех.
Аз например съм свръхобразован, имам две докторски дисертации, но сравнително късно се научих как да прилагам това знание, как да го капитализирам в своя и в обществена полза. Никой не ме е учил на това, наложи се сам да се уча през проба и грешка. Мисля, че това е голям дефицит на нашата образователна система.

- Наскоро рап парче на Мишо Шамара и Сарафа предизвика политически скандал заради стихчето "Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба".

- Рапърите по цял свят са гласът на протеста. И няма нищо по-естествено от това гневната музика на момчетата от гетото да критикува властта. Впрочем властта отчаяно се нуждае от смислена критика, но не я получава по ред причини: отсъствието на демократична публичност, импотентността на гражданското общество, дискредитирането на авторитетите, сервилността на медиите и пр. На фона на самозабравилата се власт и всеобщото гузно мълчание рапът изкрещава грубо онова, което всички знаят, и, разбира се, всички се обиждат.

- Това ли е основният проблем на обществото?

- Основният проблем е отказът от критично мислене. Функционираме първосигнално, като участниците във "ВИП Брадър", на чието малоумие охотно се присмиваме.

- Всички са се вторачили в изборната 2013 г., сякаш чакаме чудо на чудесата.

- Вторачването във властта и очакването на чудеса и спасители е признак за обществена безпомощност. Няма нищо ново, нови са само кандидат-чудотворците.

- Какво ни чака догодина?

- Не се наемам да прогнозирам при тази турбулентност, но според мен трябва да очакваме комбинация между апатия и протестен вот.

Битката за наказателния вот срещу ГЕРБ ще е свирепа. При неизбежното олевяване, което върви с обедняването и липсата на перспектива, естественият печеливш е БСП. През последните дни станахме свидетели на няколко победи на БСП в сравнително малки населени места, и това не е случайно - отчаянието и гневът в разорената провинция са страшни, хората искат възмездие за излъганите си надежди. Доколко БСП ще успее да се възползва от това, е друг въпрос. Борисов все още демонстрира завидна популистка кондиция и неуморно флиртува с тълпата, докато лидерството на Станишев се разгръща в другия край на политическия регистър - то е интелектуално, дистанцирано и самоиронично - но тъкмо той получи възможно най-високото признание в рамките на ЕС. Ще е особено иронично, ако без особени усилия, седейки отстрани и подхилквайки се злорадо, БСП вземе, че обере протестния вот.

- Ако изборът на обществото е такъв, за какво е знак?

- За липса на политическо въображение и воля за живот, за това, че сме изтощени и изчерпани като общност. Че не можем да родим нещо различно от напереното лидерство на Борисов, който ожесточено реже ленти и се самовъзхвалява, и ироничното лидерство на Станишев, който му гледа сеира и лукаво потрива ръце.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1596239