БУХАРИН Николай Иванович (1888-1938). Руски революционер и политически деец. Академик. Болшевик от 1906. От 1917 член на ЦК и главен редактор на в. “Правда”. Кандидат-член на Политбюро от 1919, член - от 1924. От 1926 шеф на Коминтерна. Ленин го нарича “изтъкнат теоретик”, но в политическото си завещание подчертава, че не е истински марксист. Бухарин се ползва с големи симпатии сред болшевишката интелигенция. Психически слаб, той търси място под крилото на някоя от силните личности – в началото Ленин, после Сталин. Помага на последния да се разправи с т.нар. лява опозиция, свързвана с името на Троцки, а после на Зиновиев и Каменев. Скоро обаче и той изпада в немилост пред Сталин заради различия по икономическата политика и е отстранен от високите си постове. Притиснат до стената, си прави публична самокритика и през 1933 става главен редактор на в. “Известия”, а на следващата година – кандидат-член на ЦК. През 1936 в съавторство с Карл Радек съставя т. нар. Сталинска конституция на СССР. Разстрелян през 1938 след инсцениран процес, на който – под заплахата от нови изтезания – “признава” фантастични грехове и сам настоява за смъртна присъда. Присъстващите на процеса западни журналисти обаче си въобразяват, че обвиняемият се намира под въздействието на някакви чудотворни медикаменти.

................................................................................................
Библ. Mikeln M., Stalin, Warszawa 1990; Авторханов А., Технология на властта, София 1994; Волкогонов Д., Сталин. Триумф и трагедия, Москва 1989.