Президентът Росен Плевнелиев и наградените по време на тържествената церемония | Фотограф: Христо Христов.

Президентът Росен Плевнелиев удостои днес 23-ма български граждани, сред които и мюсюлмани, екстрадирани от комунистическия режим след „възродителния процес” през 1985 г., с орден „За гражданска заслуга” – първа степен. Отличията са за приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепването на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България.

Церемонията се състоя в Гербовата зала в президенството в рамките на инициативата „25 години свободна България”. 12 от наградените бяха удостоени с отличието посмъртно.

Сред наградените бяха Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова и Вяра Георгиева (посмъртно), които са сред учредителите на Движението за самозащита на Русе и на Обществения комитет за екологична защита на Русе и сред организаторите на първите протестни демонстрации в България през 80-те години на ХХ век.

Наградени бяха още Алфред Фосколо, Сабри Искендеров, Тодор Цанев, Георги Саръиванов, Петър Манолов, Зейнеп Келеш, Благой Топузлиев (1946-2010), Васил Узунов (1947-1994 г.), Стефан Вълков (1925 - 2012), Георги Заркин (1940-1977),отец Димитър Амбарев (1944- 2014), Димитър Влайчев (1942-1972 г.), Едуард Генов (1946-2009), Костадин Събев (1930-2014 г.), проф. Йордан Тодоров (1920-1996), Румяна Узунова (1936-1995), Нури Адалъ (1922-2004).

„Двадесет и пет години след началото на демократичния преход, отдаваме заслужено почит и се прекланяме пред гражданската доблест, сила и мъжество на тези достойни българи, които не предадоха своя морал и човешко достойнство дори и в най-мрачните години на невиждани репресии. Вие сте доказателство, че нито един политически режим, колкото и да си е повярвал, колкото и да е силен, не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство”, заяви в словото си президентът Росен Плевнелиев.

„Въпреки всички нечисти опити за погазване на човешкия дух и порив за свобода, дори и в най-зловещите години на тоталитарния режим в България са живели хора, готови да жертват живота си в името на тези най-висши човешки ценности”, подчерта той.

Държавният глава посочи, че истината за съпротивата срещу тоталитарната държава трябва да се предаде и да се знае от следващите поколения и „да не забравяме нито за миг, че в името на правото ни днес да се наричаме европейски граждани, да пътуваме свободно, да градим съдбата си в едно отворено общество на свободни хора, мнозина преди нас са рискували и загубили живота си”.

По думите му на 10 ноември 1989 г. започна разпадането на един тоталитарен режим, държал в хватката си свободния български дух 45 години.

„Няколко поколения българи живяха в сивата сянка на ръководения от Москва режим, който поддържаше контрола си върху хората чрез репресии, следене и подслушване, изпращане в изгнание и убийства на политически неудобните, налагайки антихуманните закони и същност на режима чрез репресивния апарат на комунистическата тоталитарна държава”, добави Плевнелиев.

„На днешната паметна дата, която промени завинаги историята на България и ни върна сред семейството на свободните и демократични народи, за мен е изключителна чест и гордост да бъда домакин на церемонията по удостояване с държавни отличия на смели и достойни български граждани. Днес почитаме делото на 23-ма българи, дали своя принос за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитието на демократичните институции и за защитата на човешките права и свободи в България”, обясни президентът.

По думите му митът за пасивността на българите продължава да се поддържа и днес, като според него, съвременни „авторитети” заявяват, че съпротива не е имало.

„Забравихме ли за горяните, организирани в над 160 чети, или младите студенти в Софийския университет, хвърляли през 1968 г. листовки срещу съветската окупация на Чехословакия, прекарали остатъка от живота си по затворите, или независимото дружество за правата на човека, което след жестокостите на т.нар. Възродителен процес, в духа на най-добрите европейски традиции се бореше за възстановяване на правата и достойнството на българските граждани, независимо от име, религия, етнос”, попита Росен Плевнелиев.

От името на наградените бившите политически затворници Алфред Фосколо и Петър Бояджиев благодариха на държавния глава и подчертаха неговата последователност в почитането на жертвите на комунизма, поставено с присъствието му на церемонията пред Мемориала на жертвите на режима на 1 февруари 2012 г.

За изминалите 25 години това е второто подобно удостояване на граждани, свързани със съпротивата срещу комунизма. Първото такова беше през 2000 г., когато тогавашният президент Петър Стоянов награди посмъртно писателя Георги Марков и Илия Минев.

http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2053