МЛАДЕЖТА НА ШЕЙСЕТТЕ   
   
През февруари 1967 година Веселин Панайотов, главен редактор на списание "Младеж",  организира среща-разговор за младежта на шейсетте години - това е времето на Бийтълс, на хипитата, на Пражката пролет.... На Гагарин (1961), на разходилия се по Луната Армстронг (1969), на Мартин Лутър Кинг, на братята Кенеди.... Има един израз, който твърди, че човек сам се ражда и сам умира.

Това е вярно за малцина. Повечето хора се раждат с поколението си и умират с него.

Идат генерационните вълни една след друга, носят на гребена си своите истини, удрят се в брега на времето, разбиват се на пръски и с хиляди струйки се оттеглят в морето. Следа не остава от милиардите капки.

Малцина, единици са онези, дето сами се раждат и сами умират. Ще дам пример с безспорни имена: Омир, Сократ, Платон, Аристотел... Те сами са се родили и още са живи.

В споменатия разговор за младежта на шейсетте става дума за вълната. За онази, която вече се оттегля, тук-таме още приплясква в някое заливче. Отнася пясък и боклук от преминалото шоу. Големи дела оставяме!

Стенограмата на разговора през 1967 година, благодарение на късмет, е запазена. Помествам я в Омда, защото е документ и си струва.

Нейна редактирана версия е публикувана в юнската книжка  на списание "Младеж" от 1967 година. Тиражът на списанието беше 55 хиляди. Всеки брой се допечатваше. Четяха го няколко стотици хиляди. Неговата независима политическа  линия правеше впечатление не само у нас.

Това личеше от поканите на  западните посолства до редакцията, от лекотата, с която журналистите на "Младеж" вземаха интервюта и провеждаха срещи в Лагера,  Европата и Америка, от преки изявления на именити чужденци...

Разговорът за младежта предизвика вълнения сред високото началство... Краката на главния редактор отдавна се клатеха, този път яко се залюляха. Издържа само месец - след брой осми (през август) го уволниха и редакцията беше разбишкана.

П. Симеонов

 

 

 

Споменах Бийтълс и хипитата, но те са от Другия свят. Те са оттатък Завесата. У нас доминират тези двамата. След миг те ще се слеят в прегръдка и продължителна целувка в устата. Май с език. Брежнев умееше да се целува, а неговата слюнка беше за Живков   живителна сила...

 

ЛИЦАТА В РАЗГОВОРА

 

 Атанас Стригачев, физик

"Добре, че има младеж, която по младежки си поставя въпроси и се опитва да ги разрешава. Може да не е правилно от наша гледна точка, но кое гарантира, че нашата гледна точка е най-правилна, най-меродавната?...."

  

Елка Панова - професор по философия в Софийския университет. Хубавица и чаровница. Беше преболедувала левичарските увлечения от началото на петдесетте. Има книги по философия,  художествена проза и поезия. Демократичен и смел ум.

"Пледирам за правото на младите хора да грешат!"

 

 Професор Брадистилов - герой на неизброими вицове.

Било късно вечер, лекция. В аудиторията изгаснал токът. Един студент се обадил: "Тъмно като в гъз".
Брадистилов рекъл - "Да-а-а, има колеги, които са били там."

 

 Азаря Поликаров - философ, академик. Един от най-ерудираните българи в своето време. Демократичен ум. През 70-те тайно донесе от Запад "Архипелагът Гулаг" на Солженицин. Чел съм го от тези екземпляри.За всички, които са чели тогава Солженицин, краят на комунизма беше ясен. При разговора Поликаров казва:

"За умонастроенията на съвременния младеж, за това как чувствително резонира той на събитията, за неговите тревоги и търсения, струва ми се красноречиво говорят следните стихове на студента от МЕИ Минчо Атанасов, "В средата на ХХ век":

"Земетресение..."
"Убийство...."
"война във Виетнам"
"Война..."
Заглъхват сякаш мрачните известия
или престават да изглеждат мрачни.
Настиналото радио загрява
със шейкове и твисти след това.
И мъртви... Мъртви
трупове без имена -
във секционната по анатомия
..................
Ти,
бивш ЧОВЕК!
и би могъл да станеш президент
или...
да стреляш в черепи
на президенти....
Той би могъл
А аз?
Аз търся своята религия
в средата на века."

 

Леон Даниел, режисьор
"Сега няма ремсисти. Естествено е да няма ремсисти, защото ремсист, това значи човек, който коренно различно
да  мисли от всичко обкръжаващо го.

Сега няма коренно различно мислещи,защото няма идеология, която коренно да се различава от окръжаващата."

  

 

Трайко Атанасов, научен секретар на НИПКИ (?) на ЕП (?).
"Приказваме страшно много за съревнование, но ние не знаем какво е то. За да се даде подтик на нашата младеж по този въпрос, трябва да се измисли средство, да се "измерва" всеки кой колко струва, колко тежи. Който тежи най-много - да му се дава заслуженото."

Това беше основно вълнение по времето на тоталитарния комунизъм: с какво да се заменят парите и пазарът?.. А в края на краищата какво излезе?.. Парите и пазарът нас подмениха.

 

Васил Казанджиев, композитор
"У нас като, като се изключи съставът на Милчо Левиев, който даде един единствен концерт досега, не съществува добър джазов състав. И да си призная, понеже се отвори все пак въпрос за това, джазът е много дълбоко, много затрогващо и голямо изкуство... В някои страни на Запад естрадната музика е на много високо ниво... Не съм вниквал в психиката на подрастващото поколение и не мога да дам преценки и оценки за явления и ценности, които се менят коренно в продължение на десетина години."
Ще припомня: в онези години джазовата музика е недолюбвана от властта и е определяна за "упадъчна".

  

 Йордан Радичков и професор К. Григоров.
Радичков казва: "Хората живеят в мазета, по тавани. Аз си представям, ако осем часа седя в подобно помещение, какви мисли биха ме занимавали, да, какви идеи биха излезли на паша, да кажем, в моето съзнание, от моя мозък? Аз не зная какви идеи биха ме избили, ако се затворя в такава стая..."

 

Радой Ралин,

"Аз познавам едно семейство. Мъжът казва: аз чета Комунистическия манифест, жена ми също чете Комунистическия манифест, и двамата четем Комунистическия манифест. Направихме едно дете, а то излезе хулиган. Как да си обясним тази работа?"

"Аз си спомням от своите лекции по право на времето един такъв пример:

Фридрих Велики искал да увеличи своята резиденция, като включи и територията , на която се намира една мелница в Сан Суси край Потсдам. Обаче мелничарят се опънал. Той му предлагал много пари, но мелничарят продължавал да се опъва, не се отказва от мелницата си. Работата стига до имперския съд. И имперският съд присъжда правото на собстевника, като казва: това е свещено и неприкосновено право - правото на собственика, и никое право не може да го наруши, защото Фридрих Велики може да е император, но над него стои правото на собственост. Така или иначе, правото на собственост там, в онзи строй е основното право, а в нашия строй основното право е правото на критика и самокритика... Ние трябва да приучваме нашата младеж на критика и самокритика."

 Следва:

>>Юнската книжка  на списание "Младеж" от 1967 година.