Интервю на Красина Кръстева за в. "Труд".

- Служебното правителство има две задачи - да подготви изборите и да успокои обществото. Ще се справи ли, г-н Вацев? Питам ви, съзнавайки, че сте в конфликт на интереси - премиерът ви е племенник.

- Няма нищо конфликтно в това някой твой роднина да бъде държавен служител. Не бих го нарекъл конфликт, просто не желая да обсъждам публично нищо, свързано със семейно-родовите ми отношения. Но мога да говоря за всичко, свързано с обществените.

Задачите на служебните правителства са винаги еднакви. Работа на правителството не е да успокоява когото и да било, но вероятно то ще даде възможност хората да осъзнаят, че вече са в предизборна ситуация.

Аз не вярвам, че служебното правителство има за задача да готви избори. То подготвя технико-организационната част на изборната процедура. А истинската подготовка вече е в партийните централи.

- Това служебно правителство е по-различно от предишните - тогава имаше яснота кой ще спечели следващите избори.

- Причината не е в него. Ситуацията в българския политически живот се е променила. Българското общество решава два проблема - единият, разбира се, е кой ще спечели изборите. Но той не е най-важният. Другият е съдбовен, исторически. Българската политическа система е в жестока криза. Бих казал, малко грубо, че в момента пред очите ни умира "колективният Луканов".

- Доста грубо.

- Но е точно. "Колективният Луканов" - това е българската политическа класа, българските политически партии, които първо възникнаха в съзнанието на номенклатурата в средата на 80-те години. Тя вече е безкрайно изхабена и съществува отвъд границата на своята политическа и историческа валидност. Системата е тежко деморализирана и още по-тежко делегитимирана. Като започнете с това, че Ахмед Доган най-накрая реши да освободи поста. Дълбоко неясно е какво ще стане с ДПС, която е ключова партия в замислената тогава политическа система. СДС се разцепи на няколко части и поотделно изтече в канализацията на историята. Доскоро в СДС се водеше битка кой да отвърти пиринчената табела на вратата и да избяга в неизвестна посока. БСП преживя ужасна морална катастрофа, която доведе до тежко политическо неблагополучие. Ще припомня, че БСП е партията на плоския данък в България.

- Плоският данък не е ли тесногръда оценка за това дали една партия е лява или дясна? Той даде глътка въздух на активната част от българите, изсветли икономиката.

- Плоският данък е политическа култура, политически ангажимент и политическа идентификация. Разликата между лявото и дясното е като разликата между половете. Тя не бива да се абсолютизира, но опитите да се изгради трети пол засега са неуспешни. БСП загуби идентификацията си на лява партия с плоския данък. В България не съществува ефективна левица. Единственият факт, който балансира тази реалност, е, че няма и ефективна десница - просто стиропореното ляво и дунапрененото дясно загубиха смисъл. Това обяснява защо улицата не приема партийния живолент.

- На изборите обаче ще се явят партиите от тази политическа система.

- Това е проблемът. Изборите, а това важи и за предстоящите, вече не разпределят власт, а само легитимират власт. Но когато политическата система е толкова тежко делегитимирана, едни избори трудно ще направят легитимна власт. От което пък следва, че изборите през тази година няма да са еднократно събитие, а може да се повторят.

- През 90-те години в Гърция имаше 4 пъти парламентарни избори. Може би се движим по гръцки модел?

- В Гърция, която е в ужасно икономическо положение - Господ да пази от такова, продължава да функционира един жизнеспособен политически апарат. Политически те се справят. Проблемите им са икономически. А нашите са и икономически, и политически.

- Победителят на 12 май ще е между тези, които ще участват, колкото и да вещаете смъртта им. Кой ще бъде той?

- Никой не знае. БСП има огромният бонус да бъде единствената организирана сила. Всички останали са компании на мотивирани любители. Но БСП е партия с ляв електорат и силно дясно ръководство. Сергей Станишев в никакъв смисъл не е социалист, той е ляв либерал. Другата сила, която би могла да победи, е ГЕРБ. Но ГЕРБ не е политическа сила, а група от приятелите на всяка власт. Тя е българското ядосано чиновничество. Третата възможност е, след като имахме цар спасител и генерал спасител, да се появи леля спасителка. Добрата леля, която разплакано кършейки ръце, да ни обещае отново спасение, но не за 800 дни, а за 400. Това е, разбира се, Меглена Кунева. Не съм сигурен, че тя ще се добере до властта, но такава е нагласата - с много пари да се надуе поредният политически мехур и на него да се напише с огромни букви: "Аз съм вашият спасител."

- Щом БСП е тежко деморализирана, тогава Бойко Борисов би трябвало да няма проблеми и да победи. В момента двете партии са с изравнено доверие според социолозите.

- Българската социология доста отдавна работи на повикване, като тези госпожици, които идват, стига да им знаеш номера. Не обръщам внимание на никаква социология. Казвам нещо съвсем просто и ясно - ГЕРБ не е партия, Борисов е сам. Силата му е равна точно на морално-политическата слабост на БСП. А БСП е в политическо бездействие. И значителна част от елита не желае да променя статуквото. Там отдавна има две групи - хора, които умеят да вземат власт и които умеят да дават власт. Специалистите по вземане на власт в голямата си част вече не са в БСП, отпаднали са по различни причини. БСП е царица на елегантните загуби, които веднага след това да се интерпретират като победа.

- Застрашен ли е демократичният и правов ред в страната? Питам ви, защото част от исканията на протестиращите може да бъде описана с цитат от манифеста, с който е разпуснат парламентът през 1934 г.: "Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство."

- По този критерий България е в 1934 г., няма защо да спестяваме истината. А на вашия въпрос за демократичния и правов ред отговорът е, че правовият ред е добре защитен, а демократичен просто няма. Разликата между България от 1934 г. и сега е очевидна. Тогава процесите са имали субект - имало е група от силно мотивирани военни и политици, които са направили рисковани действия, за които и днес историците спорят. Днес фактори, които могат да променят така решително системата, има, но те са по-скоро в няколко посолства на няколко дружески нам държави. Българският политически елит няма вътрешни сили за решителни промени - много сериозна разлика от 1934 г.

- Пред Би Би Си президентът Росен Плевнелиев каза: "Смятам, че това, което става в България, има своите вътрешни, но и външни причини и предистория", запитан дали Русия има пръст в подстрекаването на недоволството.

- Всеки път, когато ми напомнят за г-н Плевнелиев, аз се изпълвам с радостно изумление - и това ли го има! Но той е прав - всичко в България си има и история, и предистория. Колкото до Русия, това е част от темата има ли руска следа, американска следа и каквито там още следи има. На мен не ми е дадено да знам. Но мога да кажа, че САЩ са загубили своя значим интерес към България, те имат други грижи. Колкото до Русия, там - казано грубо - има двувластие. И за да говорим за "руска ръка" в българските събития, би трябвало да знаем коя точно от кремълските кули е заинтересувана и в какво. Вярно е, че Борисов отдавна и съвсем съзнателно се разхождаше по мазолите на "мечката", но то не е достатъчно за руска намеса.

Предпочитам вътрешните обяснителни модели. Аз не знам защо Борисов подаде оставка и не съм и любопитен. Все някога ще научим, вероятно скоро. Но виждаме, че политическата класа не може да се разбере помежду си каква да бъде управленската гарнитура на страната. Ако можеше едно служебно правителство да работи 4 г., това би успокоило много хора, но би било грубо нарушение на конституцията. Проблемът е, че лоното на българския политически живот вече не ражда.

- И кое трябва да се смени - самите партии или лицата им?

- Промяната на табелките на вратите, на физиономиите и перчемите не решава нищо. Трябва да се промени смисълът на българската политика - аз това влагам в тази груба метафора за смъртта на "колективния Луканов".

- По вашата логика кризата, която наблюдаваме, прилича повече на тази от 1989-а, а не от 1997 г.

- Да. Номенклатурата уби социалистическа България - четвъртата българска държава, но не създаде петата. Ние сме в България 4,5. Живеем в историческото безвремие на късната номенклатура и нейните деца. Това, което трябва да стане, е да излезем от постсоциализма. Да има автентична левица и автентична десница.

- Хората обаче излязоха на улицата заради бедността.

- Разбира се, че бедността е проблем. Но България би могла да бъде още по-бедна. Въпросът не е, че ние живеем трудно, въпросът е, че българите осъзнават своята ситуация като задръстеност, като спиране на вертикалната мобилност, като безнадеждност. Вертикалните лифтове в нашето общество са затворени, горната прослойка се е бетонирала на последния етаж. Там може да влезеш само по класическия начин - ако си хубава мома.

- Затова ли емиграцията не спира?

- Отговорът в такава ситуация е емиграцията. Цяла една България вече ни се усмихва отвън, а част от нея дори не ни се усмихва. Комбинацията от немотия плюс усещането за безперспективност има разрушителен ефект.

- В историята от такива ситуации спасението идва с появата на някой герой. Бойко Борисов беше ли такъв герой?

- Борисов беше избран като герой. Той беше последната голяма любов на умиращата българска средна класа. Тя хвърли върху него всичките си надежди, както застаряващата жена се влюбва за последен път, но с цялото си сърце. Междувременно Борисов направи една-единствена, но фатална грешка - той стана политически зависим не от средната класа, която го обичаше, той започна да управлява от името на глобална България, т.е на българо-американското лоби. Това са хора, които спокойно могат без него, могат да го похарчат, да го изхвърлят и дори да го обвинят за всичко, което е станало. Боя се, че така и ще стане.

- Зараждат ли се нови партии и нови водачи сред протестиращите?

- Разбира се. Има цял конвейер, който всеки момент ще започне да бълва нови партии. България е пълна с неосъществени лидери, всеки от който носи в джоба си програма за спасение на родината. По куче да хвърлиш, ще уцелиш лидер. Такъв е моментът.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1847524