Преди седмица ми докараха стари книги, които съм купувал и чел на младини, бяха останали в мазето на тогавашното ми жилище. Вчера ги заизваждах от чувала, воден от любопитство и без намерение да им търся място. Интересни книги. От тях на няколко пъти съм зобкал "Въведение в кибернетиката" на У. Рос Ешби. Нищо не помня от съдържанието й, но съм сигурен, че тя, една на Винер, автобиографията на Айнщайн, "Профили на бъдещето" на Кларк, кореспонденцията между Нютон (под чуждо име) и Лайбниц, "Относителност и кванти" на Поликаров и още, и още, все едно, няма да мога да изредя всички, са формирали представата ми за науката и посоката, в която се е запътила.
Така потънал в спомени, разлиствам "Развитие на обществената мисъл във Франция през ХVІІІ век" и изведнъж попадам на снимката на Любен Русков. Мушнал съм я там. Любен. Приятел, който почина миналата година. Журналист във вестник "Култура", преди това "Народна култура". Работи там до края на вестника. Приятен, интелигентен, топъл човек. Говореше необичайно тихо за нашия гръмогласен Северозапад. Беше наблюдателен, с чувство за хумор. Роден е в гр. Димово (това е Видинско), откъдето е и Кръстьо Петков, ходеше си често, носеше вино оттам, разказваше какво става. Беше и приятел и съсед. 
Значи, вчера намирам снимката, а днес се канех да питам техните кога точно почина. Тази сутрин отварям "Memories" във Фейсбук и попадам на скръбното съобщение, че е починал на вчерашната дата - 16 февруари 2021 г. 
Когато съвпаденията са много странни, те не са случайни. Имам приятели Там. 
Живейте и се радвайте на всеки миг. 
Ето и появилата се снимка на Любен Русков (16.08.1941 - 16. 02. 2021).