Войните на Виктор Шемтов

Тома Томов

 

Имаше абсолютна забрана да не казва на никого. Телефонираха му по специалната линия от Министерския съвет да се яви веднага в кабинета на министър-председателя, в Тел Авив. И сега, докато колата му го отвеждаше по пустите улици на Ерусалим, внезапно го връхлетя страх. Беше Йом Кипур, празникът на всички евреи. Министърът на здравеопазването Виктор Шемтов не беше религиозен, но Йом Кипур е ден на равносметка. Часове, в които цялата нация сякаш замръзва и се отдава на молитви. ("На Рош Хашана е писано и в деня на молитвата на Кипур запечатано... Кой ще живее и кой ще умре... кой ще се удави, кой ще изгори, кой ще бъде посечен...")

На Йом Кипур можеш да шофираш само ако отвеждаш родилка или получил инфаркт в болницата. Предишната нощ Шемтов откара сина си в поделението му, в Негев. Офицер парашутист, той бе повикан внезапно, без обяснения, в частта си. "Защо точно преди Йом Кипур? Да не би да става нещо?"

Министърът е българин по произход, един от най-уважаваните хора в Израел (по време на двата си мандата той строи десетте най-големи болници на Израел с общо над 5000 легла), влиятелен политик, член на вътрешния кабинет на Голда Меир. Всеки ден той получава в запечатан плик 50-60 страници разузнавателни донесения, които го карат иронично да се усмихва, когато след това преглежда сутрешните вестници.

Но този път Шемтов не знае нищо. На входа на Министерския съвет е задръстено от бронетранспортьори и коли с въртящи се антени. Кабинетът вече се е събрал, един от министрите му прошепва: "Май че е война..."

Министър-председателката Голда Меир неясно защо все още не идва. Шемтов излиза в коридора и един висш офицер, гледайки го в очите, му казва буквално: "Тоя път ни хванаха със свалени гащи!"

В 12,30 часа, съпроводена от генерал Моше Даян, разчорлена, с подпухнали очи, Голда Меир влиза, обявява заседанието за открито: "Днес, след шест часа, започва война. Египтяни и сирийци ще ни атакуват едновременно." Един от присъстващите се обажда: "Ами сега, когато Египет знае, че ние знаем, че в шест часа ще започне войната, дали няма опасност те да я започнат няколко часа преди това?" Моше Даян отвръща: "Да, страхувам се, че войната ще започне преди шест часа."

----------------------------------------------

"Всички започнахме да говорим, минутите сякаш летяха

-----------------------------------------------

и в два без пет получихме съобщение, че египтяните са започнали да бомбардират по цялата линия на Суецкия канал. Ето до такава степен бяхме изненадани. Останахме като гръмнати."

Колко пъти съм го слушал този разказ... За началото на Йом Кипур, 1973 година. От самия Виктор Шемтов. Когато отивам в Израел, Грети, неговата жена, и Виктор ме канят да спя у тях. Винаги има едно легло в малката стаичка, където преди това е отсядал д-р Дертлиев.

Шемтов е невероятна личност! Не познавам човек с по-остър политически усет, с далновидност, която стига почти до пророчество. На една от първите ни срещи, току-що бях интервюирал министър-председателя Ицхак Рабин (в интервюто той говореше за кръвната връзка, която съществува между нашите два народа, израелския и българския), казах на Шемтов, че според мен Ицхак Рабин е еврейският Дьо Гол, че вероятно на него съдбата е отредила да доведе мира в Близкия изток. Шемтов ме погледна скептично, каза ми, че разделението на израелския народ на леви и десни е такова, че дори роднини престават да си говорят поради различни убеждения. И че той няма да се учуди, ако евреин екстремист убие Ицхак Рабин точно заради политиката, която води. Каза го необикновено емоционално, удряйки с юмрук по масата, и то пред камерата на "Наблюдател". Не мина една година и убиха Рабин.

После, при една от другите ми командировки в Израел, Йехуд Барак беше в Кемп Дейвид заедно с Ясер Арафат и Клинтън, в преговори, които изглеждаше, че ще имат успешен завършек. Спомням си, може би наивно хлапашки, казах, че Клинтън ще запише името си в историята на Близкия изток и ще вземе Нобелова награда. И отново - проницателният поглед на Шемтов: "По-скоро ще се провалят и вместо това ще има война, дълга, безсмислена, с много кръв. А мирът, ще видим..."

Месец след това започна втората Интифада, убити бяха хиляди.

Пиша това, защото отново съм в същата стаичка, леглото ми е оправено, до него има нов компютър. "Виж цветята ми в градината", казва гордо Грети. Има пълнени червени чушки за обяд, а аз отново задавам поредния въпрос: "Какво ще стане с Иран? Моллите ще се сдобият ли с атомна бомба, или Америка ще ги удари преди това?"

"Аз не получавам повече специална информация и зная толкова, колкото и ти - от вестниците", отвърна ми Шемтов. Но след това в двайсетина изречения последва неговият изключителен анализ (който ще запазя за себе си) и изводът: "Америка няма да позволи на Иран да има ядрено оръжие дори и с цената на военно решение. Но не ние, американците ще направят това сами."

Предишния ден неговият приятел Шимон Перес бе казал в медиите, че и Израел, ако поиска, може да изтрие Иран от лицето на земята, но няма да играе "око за око, зъб за зъб". Изявлението бе нервирало Генералния щаб - не искаха на тази тема да се коментира каквото и да е.

Да си действащ, ключов политик и да си над 80 години - това в Израел е практика. Рафи Ейтан, който навремето е пленил Айхман в Латинска Америка, днес ръководи Партията на пенсионерите. Шимон Перес е вицепремиер... Наистина започвам да вярвам на Стария завет, където пише, че са живеели по неколкостотин години и са имали орляци деца.

Шемтов, който наскоро навърши 90 години, не се е прегърбил и сантиметър, а умът му е като бръснач. Спомня си за учителя си в централното еврейско училище на ул. "Цар Калоян", сега там е хотел "Рила". Давал го за пример, когато пишел съчинения по български: "Вижте го това еврейче какъв език има! Колко хубаво пише!"

Спомня си златото в ръцете на баща му (те са самоковска фамилия на златари) и сиренето и кашкавала, които са изнасяли за Цариград от тяхната мандра. Джамията в Самоков и чешмата до нея, синагогата, построена през ХIХ век, в която български майстори резбари са направили тавана. Говори ми за баща си. Пътувал от София до Самоков винаги на кон, в големи снежни виелици през зимата и глутници вълци го нападали по пътя му.

"Не знам как ще ти прозвучи, но бях младеж, който извънредно силно носи у себе си идеята за националноосвободителното движение на българския народ. Борбите на Васил Левски и Христо Ботев, хайдутите... Това отношение към българското националноосвободително движение всъщност определи отношението ми към еврейското националноосвободително движение. Знаеш ли, Теодор Херцел, журналист, драматург, писател, основоположник на еврейската държава, той от Виена, на път за Цариград, минава през София и пише в своя дневник, че българските евреи го приемат като цар. Даже еврейските равини в България приемат Херцел, макар че всички равини на други места по света го отричат като еретик. Вижте, българските евреи първи подхващат неговата идея за създаване на еврейска държава."

Шемтов напуска България през март 1939 година. Шест месеца преди Световната война и шест години след завземането на властта от националсоциалистите в Германия. Спомня си последния ден в София. Цял ден се разхождал по "Мария Луиза", до гарата, оттам отишъл до Княжево - да види пак местата, където ходел с приятели на екскурзия.

Виктор Шемтов воюва в Ерусалим в първата война, 1948 година, срещу пет арабски армии. Офицер е от Хагана, организираните военни еврейски сили. Участва в битката в обсадения Ерусалим. Три месеца пълна обсада. Без електричество, без вода, без продоволствия... По сто грама хляб на ден. "Трябваше да отиваме до разни цистерни да получаваме по пет литра на семейство вода на ден. Бомбардираха и немалко бяха избити на опашката за получаване на вода." И оръжието е недостатъчно. Виктор е един от първите, който получава чешка пушка и няколко пачки с патрони направо в окопа.

Нашите евреи дават своя кръвен данък. Група български евреи, младежи, пристигат по море в разгара на войната и около стотина от тях са взети в Хайфа на пристанището направо от парахода. След само двадесет и четири часа военно обучение. Имат голяма нужда от войници и ги хвърлят направо в историческата битка при Матрун. И мнозина от тях загиват. "Освободителната война беше един миг от три месеца, извънредно критичен. За да имаш представа каква цена се плати в тази война - Израел даде 6000 убити, 20 000 ранени. Ние воювахме като в някакъв блян, като в някакъв сън, не в конкретна действителност. Толкова бяхме обзети от голямата идея, че ние фактически променяме историята на еврейския народ от 2000 години за първи път. Двадесет века след разрушаването на Втория храм! Воювахме като луди."

"Животът ми...

-----------------------------------------------------------------

Бях първият строител на болници

----------------------------------------------------------------

в Израел. Наследихме стари английски военни бараки, а на тяхно място вдигнахме просторни, солидни сгради. Бях този, който положи основния камък на Хадаса. Обаче по-важно от строежите е според мен значението на принципа, за който съм се борил като министър на здравеопазването - за демократична и социално справедлива медицина. Всички хора, бедни и богати, са създадени по подобие Божие. Животът и здравето на всички са важни в една и съща степен и борбата ни да лекуваме хората трябва да бъде една борба за равенство. Мога да се гордея с това, че създадохме медицина, в която сто на сто от гражданите, независимо от тяхното материално положение, мъже, жени, араби, евреи, християни, мюсюлмани, имат здравна застраховка.

----------------------------------------------------------------------------------

Но нека ти разкажа един епизод от моя живот.

---------------------------------------------------------------------------------

Аз, след като 30-40 години бях вън от България (напуснах България през 1939-а ), 30 или 40 години по-късно реших да се върна. Казват ми, какво ще правиш в България, комунистически режим, Израел не е много добре гледан там, ти си народен представител, няма да ти е приятно. Казвам, не мога да устоя. Заминах за България и когато трябваше да попълня този формуляр, където питат "причина за посещението", аз писах - "носталгия по роден край". Това беше причината.

През 1939 година, казвам си, Боже, напускам майчиния си език! Напускам българската поезия, българската литература, българския театър (ходехме в Народния театър като в някакъв храм), българския пейзаж, контурите на Витоша. Как ще се оправя сега в една нова страна? Друг език, друга литература, друга поезия, друг театър, друг пейзаж - различен! Бях доста песимистично настроен.

Минаха 40 години и еврейският език стана мой език, палестинският пейзаж, тия простори на Негева, започнаха да ми харесват. Те бяха прекрасен пейзаж, чудесен, имаха специална хубост... Еврейският театър, еврейската поезия, еврейският език... Казвам, аз съм вече друг човек.

Г-н Томов, слизам на летището в Божурище, не си спомням коя година беше, поглеждам контурите на Витоша и въздухът ми е познат! Започнах веднага да се разхождам в София - еврейската синагога, турската джамия в центъра, "Св. Александър Невски" - тази величествена катедрала, този голям, открит площад, Народното събрание, Борисовата градина... Едно чувство, което не може да бъде... Няма да го повярвате, едно чувство на принадлежност!

Понятието "първа родина" е еврейско понятие. Евреите са странствали в целия свят. И разбрах, че имам първа родина, в която се намира моят бащин дом, и втора родина, която съм създал със собствените си ръце, с потта и кръвта на всички мои братя. Ето, това е положението на всеки българин в Израел, който е в една и съща степен голям еврейски патриот и в една и съща степен голямата му любов е неговата първа родина."

----------------------------

Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-05&article=148622