Сряда, 12 Декември 2012

Базиликата е с ширина от 27 метра и предполагаема дължина от около 100 метра, но за момента повече проучвания не могат да бъдат направени, защото останките от сградата продължават под днешната София. Тя е запазена в един ред суперструкция (лат. - надземната част от градеж), запазени са и части от две монументални стълбища. Мозаечното украшение е датирано от IV век, а тепърва предстои да се разбере как изглеждат основите и по-ранните градежи, обясни  д-р Яна Борисова-Кацарова, цитирана от БГНЕС.

Тя посочи, че са успели да отстранят пораженията от 30-годишното изоставяне на обекта, тъй като тяхното проучване представлява продължение на разкопки от периода 1975 – 1980 година. Тогава са открити и крепостната стена, и кулата до портата.

"Проучването установи, че в края на VI-VII век тази порта е била преградена, установихме времето на построяването на портата и кулата около нея – V - VI век. Този строеж има поне два периода на изграждане", обясни археоложката.

Продължена е и работата по сграда, наречена заради размерите си Базиликата, където са намерени и останки от мозаечното украшение на сградата.

"Надявам се бъдещи проучвания да ни позволят да прецизираме някои от изказаните хипотези, да подготвим обекта за представяне пред публика", пожела си тя.

Д-р Яна Борисова-Кацарова посочи още, че през тази година археологическият екип е открил една нова улица, наречена Via мilitaris, която води до крепостната стена и служи предимно за военни цели. По голяма част от намерените находки от останките на Западната порта са свързани с всекидневието - останки от тъкачен стан, сребърни монети от II век и др.

Представената информация за храм-базиликата е много важна заради намерените мозайки, които са от Константиновия период, заяви Тодор Чобанов, зам.-кмет на София по направление култура.
"Тази огромна базилика наистина може би е била построена от Константин Велики като опит да утвърди града като център на християнството", добави той. Тези най-ранни периоди от античността, преди градът да попадне под римски контрол, са малко известни, каза още Чобанов. Особено ни зарадва и фактът, че са открити печати от Константинополски строителни бригади, добави той.

Чобанов изказа и предположението, че откритата на територията на Ларгото абсида на ранен храм всъщност принадлежи на тази представителна базилика. Зам.-кметът не пропусна да отбележи и че, обектът е важен основно заради културната и научната си стойност, но и като туристическа атракция.

Такава мащабна програма по разкриване на културно наследство като последните 2 години никога не е имало в София, заяви кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Това е един партньорски проект между БАН, Столична община и СУ "Св. Климент Охридски", добави тя.

Това, което предстои през следващата година да продължат разкопките и работата по обекта, но и да се планират средства за започване на изграждането на градинка или парк, в който тези находки да бъдат съчетани заедно със съвременната среда, каза още кметицата.

По-рано днес бе съобщено, че виртуален музей „Сердика-Средец-София” ще бъде открит на 13 декември в Сердикийския амфитеатър в хотел „Арена ди Сердика”.

Източник: Дир.БГ