Янко Гочевъ добави нова снимка към албума във Фейсбук: 

Подпоручик Емануил Шейнин д-р Борисов от 11-ти пехотен Сливенски полк (взводен и ротен командир в 16-та рота), загинал за Родината по време на епопеята на Каймакчалан на 19 септември 1916г. 

Пратен на фронта направо от университета, където е студент по право. Той е български евреин, изключително интелигентен, образован, учтив и възпитан младеж, син на известен софийски лекар.

Сражава се сред каймакчаланските защитници за България само 5 дена!

Пристига на върха на 14 септември 1916г. и загива на 19 септември 1916г. 
Сред войниците оставя отлични впечатления. Въпреки произхода си не се държи надменно. Не страни от тях, а споделя с обикновените бойци всички несгоди и лишения на открито небе под адския артилерийски огън на противника. Участва в боевете на 15 и 16 септември 1916г., когато всички офицери излизат от строя и се налага командването на 16-та рота да бъде поето от него. Тогава Емануил Шейнин издържа като герой изпитанието.

При атаката на 19 септември 1916г. е убит роденият в Цариброд подпоручик Рангел Младенов (бивш взводен командир в 25-ти пехотен Драгомански полк), който е бил командир на 16-та рота само за по-малко от 10 часа!

Офицерският кандидат Еманул Шейнин поема от него командването на 16-та рота. Назначен е за взводен командир. След смъртта на подпоручик Рангел Младенов той поема командването и на 16-та рота и я повежда без колебание, изправен с револвер в ръка, с голям ентусиазъм, воля и решителност. Само след 30-40 крачки пред самите сръбски окопи е прерязан от картечен откос и така остава между двете позиции, като най-вероятно умира от загуба на кръв. След като войниците от ротата му отстъпват вече не го виждат.

В списание "Отечество" (кн. 43, 28.10.1917г.) неговата смърт е описана по следния начин: ''Млад, високинтелигентен момък, студент по право, пристигна на Каймакчалан на 14 септември 1916г. и бива назначен за взводен командир в 16-та рота. Последователно излизат в жестоките бове на 15, 16 септември всички офицери от ротата и той като офицерски кандидат остава да командва. 

На 19 септември 1916г. повежда с револвер в ръка, с младенчески жар и с чуден ентисиазъм ротата, но на 30-40 крачки пред фронта пада тежко ранен, без да могат другарите му да го отнесат и да му дадат помощ. Остава така между нашия и неприятелски огън".