(15.04.1910)

машинен инженер, академик
Роден в Троян, Ловешка област. Завършва машинно инженерство в Германското висше техническо училище в Бърно, Чехословакия (1934). Почетен доктор на Политехниката в Илменау, ГДР (1973) и на Карловия университет в Прага (1980).
Член-кореспондент (1952). Академик (1967).
Завеждащ Секцията по металознание и технология на металите (1951—1966). Секретар на Отделението за технически науки (1960— 1967). Директор на Института по металознание и технология на мета­лите (1967—). Председател (1968—1988) и почетен председател на БАН (1988—).
Професор (1945), ръководител на Катедрата по металознание и технология на металите (1945—1988) и ректор на Висшия машинно- електротехнически институт в София (1966—1968).
Зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прог­рес (1960—1961). Председател на Българската пъгуошка група (1971—).
Член на ЦК на БКП (1966—). Член на Държавния съвет (1971—). Народен представител (1969—).
Почетен член на Полското дружество за теоретична и приложна ме­ханика (1969), на Унгарската академия на науките (1970); чуждестра­нен член на АН на СССР (1971), на Полската академия на науките (1971), на Чехословашката академия на науките (1973), на Академията на науките на ГДР (1974), на Монголската академия на науките (1974), на Атинската академия (1977); член на Почетния комитет за конгреси­те на Световната организация за общи системи и кибернетика (1984—), на Съвета на Пъгуошкото движение на учените за мир (1971—); член- кореспондент на Научното дружество за Югоизточна Европа в Мюнхен (1985); съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен (1988—).
Герой на социалистическия труд (1975, 1980), Лауреат на Димит­ровска награда (1951, 1968); орден „Кирил и Методий” II ст. (1957) и I ст. (1963), „Червено знаме на труда” (1959), „Георги Димитров” (1970, 1975, 1985), „За заслуга към Полската народна република” (1976, полски), „Звезда на дружбата между народите” (1977, ГДР), командор на ордена „Академични палми” (1979, френски), „Дружба между народите” (1980, съветски), „Големият златен почетен знак на лента за заслуги към Република Австрия” (1985, австрийски), „За мир и дружба” (1985, унгарски), „Големият кръст за заслуга със звезда и лента” (1988, ФРГ), „Френски национален орден за заслуга” (1989, Френски); златен медал на Френското дружество за поощряване на науч­ните изследвания и изобретения (1970, френски), медал (1971) и голям златен медал на Словашката академия на науките (1980, чехословашки), златен медал на Академията на науките на Куба (1972, кубински), медал ..Николай Коперник” (1973, полски), сребърно отличие на Втория меж­дународен салон за изобретения и техника в Женева (1974), златен ме- Дзл „М. В. Ломоносов” на АН на СССР (1975, съветски), златен медал >,3а заслуги към науката и човечеството” на Чехословашката академия на науките (1979, Чехословашки), златен медал на Университета в Хамбург (1980, ФРГ), почетен златен медал на Университета „Ян Пуркине” (1981, чехословашки) и на Висшето техническо училище в Бърно (1981, чехословашки), златен медал „Айнщайн—Ръсел” на Пъгуошкото движение (1983), сребърен медал на Швейцарския клон на Пъгуошкото движение (1983, швейцарски), юбилеен паметен медал "Акад. Констан­тин Скрябин” (1985, съветски); международна награда на Италианския център за изкуство, култура и наука (1979, италианска), награда за поощрение на европейската наука със зелена розетка на Фондацията „Кьорбер” в Хамбург (1985, ФРГ).
Работи в областта на металознанието и технологията на металите и по специално върху проблеми от изпитването и изучаването на свойствата на металите и металните сплави, специалните начини на леене, еластичните свойства на чугуна при опън и натиск, влиянието на механичните вибрации върху релаксията . на напреженията, процесите на ста­реене, пълзене, както и структурните изменения в металите при термични въздействия. Изобретява нови технологични методи за добиване на чугун чрез нискотемпературен процес във въртяща се пещ и нов оригинален метод за леене с противоналягане (съвместно с чл.-кор. И. Димов).

БИБЛИОГРАФИЯ

100 години Българска академия на науките. — В: Сто г. БАН. 1869-1969 г. Т. 1. С., 1969, VII—XI.
Sur une possibility d’approximation des lignes de flechissement dans la flexion plastique d’une poutre a section rectangulaire (et al.). — CR ABS, 1970, № 6, 711-713.
Stimulation par vibration du posteffet plastique (et al.). — CR ABS, 1972, No 10,1403-1405.
Възможности на метода за леене за получаване на легирани с га­зове метални сплави и изделия от тях (в съавт.). — В: Симп. ме­тода леене противонал. С., 1973, 3—15.
Проблеми на науката и образованието. С., БАН, 1974. 202 с. Перспективите на научния прогрес и неговата социална роля. — В: Социол. пробл. науч. дейност. С., 1974, 7—11.
Азотиране на цинк и сплав ЦАМ 4—3 в условията на леене с про­тивоналягане (в съавт.). — Машиностроене, 1974, № 4, 35—38. В прослава на 250-годишнината на Академията на науките на СССР. - Сп. БАН, 1974, № 2, 6-23.
Науката — фактор за изграждането на социалистическото общест­во у нас. — Сп. БАН, 1974, № 3, 9—21.
Проблеми на таланта. — В: Пробл. таланта. С., 1975, 31—41. Обработка металлов и неметаллических материалов при помощи противодавления. — Вестн. АН СССР, 1975, № 6, 21—31.
Априлската линия на БКП и развитието на Българската академия на науките. — Сп. БАН, 1976, № 1, 5—12.
Единството и комплексният характер на академията — залог за нейните успехи. — Сп. БАН, 1977, № 4, 5—11.
The ethics of schientists and their responsibility for world peace.— In: Pugwash, Disarmament, Peace. S., 1978, 3—19.
Основни тенденции на развитието на фундаменталните и прилож­ните изследвания в БАН. — Сп. БАН, 1978, № 4, 5—10.
Основные направления научной деятельности Болгарской акаде­мии наук в 1971—1980 гг. — В: Наука стран соц. семидесят. год. М., 1980, 31-36.
Болгария и Болгарская академия наук. — В: Совр. Болгария. С., 1981,368—380; също на англ. ез.
Nekolik myslenek о vede. — Filoc. 6as., 1981, No 3, 301—307.
Върху биологичната поносимост на азотните стомани за лечебни цели в медицината и стоматологията (в съавт.). — Техн. мисъл, 1982, № 3,93-103.
Тъканни реакции при плъхове към метални тела от стомана V2A и азотно легирана стомана 08Х18АГН (в съавт.). — Техн. мисъл, 1983, № 2,97—107.
Размисли върху българската история. — В: Съвр. България. Т. 1. С., 1984, 7-11.
Ролята на науката и БАН в решаването на задачите на научно- техническия прогрес в HP България. — В: Наука—производ. тру­да—качество. С., 1984, 9—28.
Наука, човек, общество. Т. 1—2. С., БАН, 1985. 343 с.; 331 с. Социалистическата революция в развитието на науката в Народна република България. — В: 40 г. науч. изслед. НРБ. С., 1985, 5—27.

АВТОРСКИ СВИДЕТЕЛСТВА 

Авт. свид. № 15910/1971. Машина за леене с противоналягане.
Авт. свид. № 16371/1971. Метод и устройство за непрекъснато леене на метали. Авт. свид. № 18242/1973. Метод и съоръжение за получаване от термопласти на изде­лия с плътна кора и пореста сърцевина.
Авт. свид. № 19482/1973. Метод и устройство за релаксиране на остатъчни напреже­ния в метални изделия.
Авт. свид.    № 18294/1973. Цинкова сплав.
Авт. свид.    № 19404/1974. Метод за управляване скоростта на    запълване на леярската форма и устройство за осъществяването му.
Авт. свид. № 21916/1975. Машина за леене на материали с продължително време на втвърдяване, по-специално — на конструкционни пенопласти.
Авт. свид. № 22172/1975. Метод за получаване на медни алоиди.
Авт. свид. № 21076/1975. Метод за получаване на отливки от модифицирани, легира- ни или композитни материали и съоръжения за осъществяването му.
Авт. свид.    № 23110/1976. Деформируема цинкова сплав.
Авт. свид.    № 22157/1976. Машина за леене под ниско налягане или с противоналагане.
Авт. свид.    № 22197/1976. Топилна пещ.
Авт. свид. № 35491/1983. Метод и устройство за легиране на метали и сплави с газ. Авт. свид. № 34543/1983. Метод и устройство за обемно легиране на токопроводяиш стопилки с вещества в газова фаза.
Авт. свид. № 40027/1983. Метод и устройство за управление на кристализационния процес с леярски машиж.
Авт. свид. № 37556/1984. Метод за получаване на едностранна профилирана лента от сплави с аморфна или микрокристална структура.
Авт. свид. № 36972/1984. Метод за регулиране скоростта на изтичане на стопилка при получаване на метална лента с прохладена структура.
Авт. свид. № 40519/1986. Уредба за получаване на метална лента с микрокристална или аморфна структура с противоналягане.
Авт. свид. № 42049/1986. Устройство за леене на метали и сплави под действие на газово противоналягане.
Авт. свид. № 42048/1986. Устройство за претопяване и легиране на метали и сплави с газ.
Лит. :Кадънкова-Радославова, М., Ст. Семерджиев, Н. Мано- в а. Академик Ангел Тончев Балевски. Биобиблиография. С., БАН, 1981. 155 с.