НОВАТА КОНВЕРГЕНТНА ПАРАДИГМА
Николай Тилкиджиев[1]
Независимо от едни или други нюанси факт е, че в различни по своята история, по своето икономическо, политическо и културно развитие страни, намиращи се в различни региони на съвременния свят, се говори и пише за феномена средна класа в един и същ основен смисъл: тя е класа, която придава устойчивост на социалните структури, умереност сред социалните неравенства, увереност в настоящото статукво и близкото бъдеще.
Образно казано, развитието на обществото в по-обобщена историческа перспектива, с възникването, еволюцията и увеличаването на количествения и качествен ръст на средните слоеве, е мащабно “набъбване” на средната част на “социалната пирамида”, на средните нива на стратификационното тяло. Това набъбване е особено забележимо през целия XX век в западно-европейските страни.
В периода 1900-1980 г. относителният дял на “белите якички” (white-collar workers), като собственици и предприемачи, образовани специалисти, мениджъри, продавачи, канцеларски служители и пр. в класическия, “избистрен” случай на Великобритания нараства от 17.5 на 52 на сто от икономически активното население (Edgell 1993: 66). Пак там рязко намалява делът на физическите работници (blue-collar workers), като от 74.6 той спада на 32.8 на сто за периода 1911-1991 г.
Продължителен ръст бележат групите на професионалистите, административните служители и мениджърите (от 7.5 за периода те нарастват на 29.2 на сто, особено от края на 70-те); голямото намаляване на физическите работници се придружава с рязко увеличаване на категориите на по-нискоквалифицирания нефизически труд - канцеларски, търговски и други служещи (Li 1997: 2-3). Подобни процеси придружават развитието и на другите съвременни общества.
------------------------------
1. По времето, когато написа тази студия проф. д.с.н. Николай Тилкиджиев (1953-2012) беше завеждащ-секция “Общности и социална стратификация” в Института по социология при БАН. Тя е една малка част, синтез от монографията му “Средна класа и социална стратификация” (София: ЛИК, 508 с.).