http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/articles/2012/07/30/reportage-01

Хърватия има спорове за границите с БиХ, Черна гора и Сърбия

От Дражен Ремикович за Southeast European Times в Загреб - 30/07/12

Хърватия има неуредени граници с Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Хърватски граничен служител работи в Брезовица, която граничи със Словения. [Ройтерс]

Когато Душан Слийепчевич работи на фермата си в Костайница, Северна Босна и Херцеговина (БиХ), той се старае личната му карта да бъде наблизо, тъй като често е наблюдаван от хърватската полиция.

Имотът му е част от 50 хектара, за които все още спорят двете страни.  

'''Границата минава през градината ми и всеки ден, когато отивам до друга част на имота си, трябва да се подписвам и да нося документите за имота си", каза той. "Преди имаше селски пътища, чрез които избягвахме всекидневния контрол, но сега полицията въведе задължително уведомяване. Предполагам, че се подготвят за регулациите на ЕС.''  

Хърватия ще има няколко неуредени граници, когато стане 28-та страна членка на ЕС следващата година, но разногласията й с БиХ, Сърбия и Черна гора изглежда не са съществена пречка за присъединяването на страната към ЕС.  

Освен този спор Хърватия също има граничен спор с БиХ в село Клека на Адриатическото крайбрежие. Спорът със Сърбия е за източната граница на река Дунав, докато спорът с Черна гора е на морския бряг, полуостров Превлака.  

Макар че повечето са съгласни, че Хърватия е осъществила важни реформи, за да си осигури място в ЕС, Съюзът не е поставял условия Хърватия да реши всичките си гранични спорове, преди да се присъедини към него.  

'''Двустранните проблеми трябва да се решават от засегнатите страни решително и в дух на добросъседство", каза Анка Падурару, пресаташе за Политиката на разширяване и европейско съседство на ЕК за SETimes. "Те трябва да бъдат решени колкото се може по-скоро и да не спират присъединителния процес. ЕС е готов да улесни търсенето на решения и да подкрепи свързаните с това инициативи за всеки един случай."

Пропускателен пункт в Малиевац, Хърватия, близо до границата с БиХ. [Ройтерс]

''Пограничното споразумение чрез арбитраж между Словения и Хърватия е положителен пример за начина на решаване на двустранните проблеми", каза тя.

Преди една година Хърватия разреши десетгодишния си пограничен спор със Словения, който блокира кандидатурата на Хърватия за членство. Властите се съгласиха да предадат пограничния спор за арбитраж в Международния съд в Хага.  

Хърватските власти казаха, че ще решат споровете, прилагайки международното право и опитвайки се да не влошат двустранните отношения със своите съседи.

"Не е възможно точно да предвидим начина и времето за решаване на пограничен спор на Хърватия с нейните съседи", каза говорителят на Министерството на външните работи на Хърватия Борислав Живкович за SETimes. ''Сигурно е, че Хърватия даде ясно да се разбере по време на преговорите, че пограничният проблем няма да представлява пречка за присъденияването към ЕС на която и да е съседна страна.''

Надпис приветства пристигащите в ГКПП Брегана на границата със Словения. [Ройтерс]

Разпадането на Югославия доведе до многобройни погранични проблеми в региона - най-важният от които е между Сърбия и Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. Белград не призна независимостта на Косово и между двете страни има чести сблъсъци в Северно Косово, където и двете страни поддържат местни държавни служби.

В края на февруари политически представители на двете страни с помощта на международната общност започнаха технически и политически преговори за нормализиране на отношенията, резултат от които бе споразумение за регионално представителство на Косово.

Оливер Иванович, бивш министър за Косово в сръбското правителство каза, че пограничният проблем между Косово и Сърбия не може да се сравни с другите проблеми в региона.

"Няма граница между Сърбия и Косово, защото това е наша територия", каза той за SETimes. ''Има само административно преминаване. Сърбия ще влезе в Европейския съюз с цялата си територия, която включва Косово и няма каквито и да било преговори за граница между Косово и Сърбия.'

Новото правителство на Сърбия, начело с президента Томислав Николич и премиера Ивица Дачич заявяват, че са ангажирани с присъединяването към ЕС и с преговорите с Прищина, но твърдят, че Сърбия няма да признае независимостта на Косово.

В крайна сметка мнозина вярват, че ЕС няма да настоява за ясно определени граници за новите си членки на Балканите, докато границите на ЕС са сигурни и стабилни.

Младен Иванич, бивш министър на външните работи на БиХ каза, че Хърватия като членка на ЕС ще бъде в много по-добра позиция в преговорите за пограничния проблем, отколкото БиХ или която и да е друга страна на Балканите.

''Хърватия със сигурност ще реши тези спорове в своя полза. Когато става въпрос за преговори за членство в ЕС, аз мисля, че ЕС съзнава значението на границите. За Брюксел е от съществено значение границите да бъдат сигурни и те очакват от Хърватия да установи по-силен контрол независимо от споровете. Ако Хърватия прояви слабост там където има спор, тя със сигурност ще понесе критика", каза Иванич за SETimes.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.