Красимир Кюркчийски е един от най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. Носител е на множество отличия, сред които и награди от Министерството на културата.

Изтъкнатият композитор и диригент е роден на 22 юни 1936 година в Троян. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва композиция при професор Панчо Владигеров /1962/. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.

През периода 1962-1965 г. е композитор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София и преподавател по четене на партитури в Българската държавна консерватория.  Известно време работи като диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев". От 1968 г. до 1971 г. е диригент в Ансамбъла за народни песни при Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“.

Мистерията на българските гласове [82movie.com]

Неговите обработки на песните "Пиленце пее, говори", "Дилмано, дилберо", "Бре, Петрунко", "Калиманку Денку, мъри" станаха световен хит. „Изповед“, „Заблеяло агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“. Няма български състав, който да не е изпълнявал хоровите му шедьоври. Сред върховите постижения в неговото творчество, а и в българската музика се нареждат балетът "Козият рог", Симфония №2, Симфония реквием и др., много от които се изпълняват и в чужбина.

През последните години живее и работи като свободен творец в с. Боженци, Габровско.

Кюркчийски е автор  на оркестрови, вокално-инструментални, музикално-сценични и камерни творби - Концерт за пиано и оркестър (1958), Сюита за виолончело и пиано (1960), кантата "Паисий Хилендарски" (1962), Симфония концертанте за виолончело и оркестър (1963), "Балада за автопортрета" (1964), Концерт за пиано и оркестър (1979), "Приветствена увертюра" (1980), както и на филмова и театрална музика.

Името му се свързва и с нов подход при обработката на фолклорните песни, придобили голяма популярност в репертоара на български и чужди изпълнители. Негови произведения се изпълняват в Италия, Франция, Русия, Германия, Австралия и много други страни.

Кюркчийски е автор на музиката към филмите: “Свобода или смърт”, реж. Н. Корабов (1968); “Дърво без корен”, реж. Хр. Христов (1974); “Апостолите”, реж. Б. Шаралиев 1975); “Записки по българските въстания” (1976-19­81), 13 серии ТВ, реж. Б. Шаралиев и др.

Носител е на множество отличия, сред които и награди от Министерството на културата. За Струнен квартет (1959) е удостоен с Голямата награда на Париж за най-добра композиция от чуждестранен автор в рамките на "Парижките музикални седмици" (1966) , Димитровска награда (1980).

Починал на 15 11. 2011 г.

В пресата по повод кончината на Красимир Кюркчийски

Теодора Мусева  / Дневнкик - 16 дек. 2011/:

"По-късно проумях какъв ледоразбивач е бил Кюркчийски – проправил през целия свят пътя на грамофонните плочи със звукозаписната колекция "Мистерията българските гласове", през 60-те години. Днес кажеш ли по света "музиката на България" – първо те питат за "Мистерията на българските гласове". Днешната музикална индустрия си струва да проучи случая и да се поучи.

Помня добре разказите за популярността на Кюркчийски в... Япония през 60-те години на 20-тия век – още тогава той е най-популярният български композитор в Япония. И как обожателите японци не са могли правилно да произнесат името му, но в захлас са повтаряли "Курокочисики", което безмерно забавляваше духовития композитор (спомни си го и в мое присъствие). "