Един очакван вот, който е напълно изчистен от мажоритарен - от личностен компонент. Резултатът отразява на 100 процента съотношенията между участващите партии. Президентската роля и президентската позиция беше толкова драматично деградирана в българската политика, че личността на бъдещия президент е останала без нито грам значение и публично влияние.

Настоящият президент - Плевнелиев (без да оспорвам ни най-малко личните му качества) бе номиниран за президент по същия скандален начин, по който бе номинирана и Цачева - като личен избор на Борисов и Цветанов, в последния възможен момент. Резултатът - каквото и да прави президентът, той бива разглеждан като функция на "силния човек" от другата страна на Дондуков. Затова през пролетта на 2013 г. корпоративно-търговската мафия започна безпрецедентна война на охулване и унищожаване на публичната позиция на президента - Плевнелиев - принуждавайки го буквално да лети за Виена, за да обсъди на спокойствие списъка от потенциални служебни министри.

До ден днешен не остана негодник, който да не е охулил Плевнелиев, просто защото не му харесва - нито възгледите му, нито позициите му.

Номинирането на Цачева - въпреки ниската й публична популярност - бе продукт на същите елементарни политически сметки: в президентството ще поставим човек, който ще слуша и безпрекословно ще изпълнява всички заповеди на върха на ГЕРБ. Колкото по-скромни са лидерските му качества - толкова по-добре.

Ето така се деградира фактическият статут на президентската институция.

На Позитано нещата са напълно аналогични. След поредица от катастрофи, които бившите комунисти причиниха на България през последния четвърт век, в редовете им не остана нито един човек, който може да породи обществено одобрение, макар и с малко надвишаващо колективния рейтинг на червената партия. Затова Нинова § Со. се съгласиха Първанов да снесе и да излюпи генерал Радев като заврян зет на Позитано, който има романтично-героичния ореол на човек, който поне до скоро е "вдигал самолета". Верно, не политическия самолет - за политиката Радев си остава напълно девствен. Ако не дай Боже попадне в президентското кресло, той ще бъде още по-безпомощен без ръчно управление от Позитано, отколкото Цачева от Дондуков 1.

Нито Радев, нито Цачева си представям да вземат автономно - навременно и компетентно политическо решение по важни въпроси - първата, защото няма воля за това, вторият - защото продължава да не разбира нищо от политика.

Аргументът, че Цачева ще бъде по-евроатлантическа, а Радев - евразиец е съществен, но подвластен на гореказаното - каквито и решения да "взимат" - ще ги "взимат" под диктовката на партийните си началници. Когато слезем надолу по редицата, виждаме същият безличностен партийно-апаратен принцип, възпроизведен сред по-малките партии. Каракачанов, който през целия си политически живот не е достигал до политическо влияние над процент - два, днес има 8,7 - изцяло по силата на механичното сглобяване на националистическия вот - включително с Атака. Какво правят заедно руският националист Сидеров, българският националист В. Симеонов и наследникът на македонското освободително движение заедно е друг въпрос - той няма да се дискутира по време на кампанията.

Следва Калфин - единственият разпознаваем малко по-високо от собствената си партия, но далеч не толкова разпознаваем, колкото на предходните президентски избори, когато беше кандидат на Позитано.

В обобщение можем да откроим две свързани и взаимообусловени следствия от тези президентски избори.

Първо, в креслото на президента ще попадне неопитен или непопулярен човек, неготов да бъде лидер и унизително зависим от силните хора в партията, която го е поставила там.

Второ, нелегитимната концентрация на власт - в ръцете на премиера или на заменилата го в определен момент червено-сарайска олигархична шайка - продължава да бъде основна причина за дегенерация на демократичния политически процес и поддържащите го публични институции.

Това е особено опасно в условията на набиращата сила глобална криза, близо до чието ядро ние се намираме.

Данни на Алфа рисърч към 17 10 2016