Антикомунистическата въоръжена съпротива в България,
1944-1955 г. – обобщение на литературата

Мартин Иванов

В годините на прехода темата за (липсващата) антикомунистическа съпротива бе натоварена с огромен емоционален и морален заряд. Критично настроените към социализма автори редовно използват въоръженото горянско движение (1945–1955) като антидот срещу тегнещото (само)обвинение, че България е единствената държава от бившия Източен блок, която безропотно е приела наложения съветски режим. 

„Традиционното русофилство” и доминиращите преди 1944 г. „комунални нагласи” най-често се сочат като обяснение за липсата на български аналози на Унгарското въстание, Пражката пролет или полската „Солидарност”.1 Опитите за „реабилитация” пък привеждат масовата подкрепа за опозицията (1945–1947) и главно – въоръжената съпротива на горяните (1945–1955).

Целият текст -