Александър Матвеевич Матросов (1924-1943). Израсъл в сиропиталище и трудова детска колония, където е бил и помощник-възпитател. Руски национален герой. Редник от гвардейски стрелкови полк. На 23 февруари 1943, в бой за село Чернушки, Псковска област, закрива с тялото си амбразурата на немско картечно укрепление, за да спаси живота на другарите си и да може настъплението да продължи. Подвигът му става известен от случайно намиращ се в поделението журналист, който пише патриотична статия. Преди това и други войници са постъпвали по този начин, но са оставали неизвестни. След него също е проявяван подобен героизъм.
Името на Матросов е широко използвано от съветската пропаганда. Изрично се подчертава, че е руснак. Той е Герой на Съветския съюз. За него са правени филми, писани книги, именувани улици и кораби, издигани паметници (Великие Луки, Днепропетровск, Ишимбай, Коряжма, Красноярск, Салават, Санкт-Петербург, Толияти,  Уляновск, Уфа, Харков), правени плакети, именувани паркове и пр.
Един от пантеона на комунистическите герои.
Постъпката на Матросов е импулсивна, тя не е резултат на обмислено решение. Но пък точно това подсказва мотивацията му - безконтролна потребност от принадлежност. До смърт самотен и неделим от своите. Армия от такива хора, при онова въоръжение, е трудно преодолима.

 

Кой е Александър Матросов?

Александър Матросов е волжски българин. Истинското му име е Шакирьян Юсупович Мухамедьянов. Баща му се казва Юнус Юсупов, инвалид от гражданската война, майка му - Муслима. Майка му умира, когато е на шест-седем години. Баща му се жени втори път и не след дълго Шакирьян бяга от дома си и се присъединява към бандите на безпризорните. Такива са годините - безредие след разпадналия се от Октомврийската революция социален ред. Заловен от НКВД (по-късната КГБ), защото тя се занимава с безпризорните, принудително настанен в дом за безпризорни в град Мелекесс (днешния Димитровград) Уляновска област. Там е записан като Александър Матвеевич Матросов. Дали смяната на името му е резултат на политика от НКВД, или е негово решение, за да не бъде сред презрените от малцинствата, не може да се прецени. На 7 февруари 1938 г. след някакво провинение е изпратен в Ивановската режимна колония. Това е наказателно място, откъдето бяга на няколко пъти. Една от забавите му е да се подвизава под различни имена. Започва работа в един завод, но изчезва от там и не е ясно къде се е дявал една година, но през 1940 година е осъден на две години затвор. Трябвало е за 24 часа да напусне Саратов, което той не е сторил. От затвора през септември 1942 година е призован в армията, а от януари 1943 е изпратен на фронта....

Има едно твърдение, което подсказва как известните лица имат много роднини. Матросов бил Олександр Миколайович Макогон, третото дете на офицер от Преображенския полк. Украйнец. Роден е в Лозова, до Днепропетровск. По време на Голодомора през 30-те. (Времето на колективизацията в Съветския съюз, когато настъпва масов глад. Особено силно е засегната Украйна. Милиони умират.) Олександр има криминални деяния, заради които попада в изправителни учреждения. Загубва връзка със семейството си и бива разпознат от близките си по снимките във вестниците, когато загива и става известен. Това разказва назоваващия се негов брат - Иван, който го споделя в сайта - "СВАРГА" http://a. ingwar.blogspot.com/2009/12/blog-post_24.html

Според официалните източници Матросов е роден в Днепропетровск, на пет-шестгодишна възраст остава сирак и е настанен в дом за безпризорни в Уфа. Значи годината е 1929-1930.

Но от това следват въпроси. Шосейното разстояние между двата града днес, 80 години по-късно, е 1956 километра (според Google Earth). На значителната част от това разстояние обаче няма отбелязан път, така че колко са наистина километрите днес, а още по-малко в 1929-1930 година, не може да се установи (от София). 

Малкият Александър не е имал на разположение автомобил, не е вървял и пеша, подходящият транспорт за онези години е железопътният. Дори за НКВД. За да тръгне едно дете (или група деца)  от Днепропетровск, където е осиротяло и останало без родителска грижа, за Уфа, е трябвало бъде превозено през големите руски градове Ростов на Дон - Воронеж - Липетск - Рязан - Москва - Нижни Новгород - Саранск - Пенза - Самара, чак тогава следва Уфа. А в километри - 4-5 хиляди.
Дали НКВД, която поема безпризорните, ще е положила такъв труд? И защо при Сталин веднага му вдигат паметник в Уфа, а не в Днепропетровск?..
Едно подробно изследване на рожденото място и етническия произход на Александър Матросов, и легендите по тези въпроси, би могло да да ни даде информация за междуетническите отношения в Русия.
  

------------------------------------------------------------------  
-Библ. Большой энциклопедический словарь, Москва 1993;
-Разкази на занимаващи се с проблемите на волжските българи;
-Ангел Христов - България, Фарит Латипов - Башкортостан г. Уфа във http://portal-bg1.ning.com/profiles/blogs/koj-e-aleksandr-matrosov