Анотация

В тази книга предмет на изследване е интервюто в социалните науки.

Интервюто е един от методите с най-честа употреба в социалната практика и за които е писано най-много - най-вече в специализираната социологическа, психологическа и журналистическа литература. Логично би било да се допусне, че за този метод вече е казано всичко възможно.

Но ако действително е така, защо ежедневието ни затрупва с примери за несполучливи интервюта или интервюта със съмнителна познавателна стойност? Какво е интервюто - талант да разговаряш с други хора по такъв начин, че да ги предразположиш да отговорят на поставените от теб въпроси? Или е рефлексия на уменията ни да създадем у нашия събеседник усещане за психологически комфорт и доверие? А може би интервюто е умение да слушаме какво ни казва нашият събеседник? Или може би интервюто е всичко казано заедно, плюс още множество „дребни“ детайли, превръщащи обикновения разговор в целенасочено събиране на информация по интересуващите ни теми?

Настоящата книга си поставя за цел да разкрие типичните характеристики на различните видове интервю в социалните науки, като паралелно с това покаже общото между тях - това, че независимо от вида на интервюто, то е специфичен вид научно изследователско общуване, което се реализира под формата на междуличностно взаимодействие и социално психологическо общуване. За целта се използва т.н. интерактивен модел на интервюто (Ченгелова, 1991, 1995). Моделът е разработен на основата на задълбочено изучаване на българската социологическа практика и като обобщава традициите в провеждането на социологически изследвания в България, идентифицира и описва методологическите и методическите особености на стандартизираното интервю, разглеждано като метод за набиране на емпирична информация.

В духа на възприетия интерактивен модел, в книгата се работи с понятието интервю в социалните науки, което се въвежда съвсем преднамерено, за да се открои и подчертае, че в социалните науки методът на интервюто има своя инструментална и когнитивна уникалност, която съществено го различава от интервюирането в други професионални области. Възприемането на понятието интервю в социалните науки като общ термин за означаване на този специфичен метод позволи да се направи ясно разграничение на видовете интервю, с които работят социалните науки. Това се оказа продуктивен ход, тъй като значително улесни авторката в изясняването на общите характеристики на метода на интервюто, от една страна, и особеностите на неговите разновидности, от друга страна.

Ключови думи: методология на ЕСИ, интервю, интервю „лице-в-лице“, телефонно интервю, дълбочинно интервю, наративно интервю, повествователно интервю, мотиви за участие в ЕСИ, откази от участие в ЕСИ, интерактивен модел на интервюто.