За начало на курсовата си работа ще започна с една история от моето детство.

Като при повечето деца и при мен имаше много по-важни неща от това да си изчистя стаята.

Карането на колело, игра на футбол бяха много по-важни от всички уроци и естествено от досадното чистене на моята стая, която определях пред моите родители като подреден хаос.

От казаното дотук става ясно, че не бях най-подреденото дете на света и никакви наказания или дори финансови стимули не можеха да променят това.

Един ден моите родители намериха разрешение на този нарастващ проблем.

Когато си на 4-5 години и някой твой приятел се похвали, че има нова топка, колело или куче, в детската глава настават сложни химични процеси, които почти винаги водят до един така популярен израз, а именно - искам и аз.

В моя случай мисля, че първото ми по-сериозно „искам” беше свързано с желанието ми да имам домашен любимец.  В голямото ми желание родителите ми видяха възможност да ме дисциплинират и да се преборят с  хаоса, царящ около мен.

След като видяха голямото ми желание да имам домашен любимец, родителите ми ме извикаха при тях и ме попитаха:

-   Можеш ли да поемеш такава отговорност?

...........

• vladislav.pdf -
• -