Той е роден във Виена.

Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип.

Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него.

На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили.

Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска.

След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз.

В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим.

На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар.

По време на неговото управление България води Междусъюзническата война през 1913 г. и претърпява своята първа национална катастрофа. Под негово влияние страната ни се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г.

Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фeрдинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III.

След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.