Волът - скопеният бик, е основна жива сила в българското земеделие до 50-те години на ХХ век. 

Грижата за воловете, обикновено чифт, в домакинството на селянина, работата с тях, пълната зависимост на семейството от тяхното здраве и сила, издигат вола на пиедестал. Това е ценено, почитано и обичано животно. За него се пеят песни, то влиза в литературата на ХІХ и ХХ век. Йордан Йовков има цяла сбирка разкази, където волът е основен персонаж.

Особен е образът на "чифта волове", когато единият вол е заменен от крава. Обикновено в бедно селско семейсктво. Така той осигурява хем двигателна сила, хем мляко. Такъв "чифт" е символ. Волът Белчо и кравата Сивушка от разказа на Елин Пелин "На браздата" са митични в българската литература.

  Първите пет снимки са от профила във Фейсбук на Любомир Юруков - https://www.facebook.com/profile.php?id=100003993050404

   Последната снимка е от профила на Петя Велчева във Фейсбук.