По повод разгорелите се спорове за "знаците на комунизма" и спрягането в тази връзка на партизаните и горяните, ще кажа личното си мнение. Без мир с миналото, няма мир в бъдещето.

От началото на март 1941 до началото на септември 1944 г.  България е член на Тристранния пакт (Оста) заедно с хитлеристка Германия, Италия, Япония, Финландия, Унгария, Румъния и др. Срещу Оста е антихитлеристката коалиция начело със САЩ, Великобритания и Съветския съюз. Между двата лагера се води най-кървавата война в световната история. 

Обвързаността на България с хитлеристка Германия среща политическа и въоръжена съпротива вътре в страната. 

Политическата съпротива е от демократично настроените политици, църковници и общественици. Те са легални, членуват или не в партии, използват влиянието си, като отстояват своите разбирания с разговори, декларации, подписки, протести... 

Политическата съпротива има основна заслуга за спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта. 

Въоръжената съпротива се е водила от партизанското движение и бойните групи. Особена активност в тяхното организиране и ръководство проявява комунистическата партия.

Партизаните извършват реални диверсионни акции. Властта ги преследва и избива. Те са признавани от Антихитлеристката коалиция. Изпраща им се оръжие, поддържат се контакти с тях. Контактите между организациите на бившите партизани (антифашисти) в Европа продължават и днес.

Въоръжената съпротива се използва от Борис Трети в разговорите му с Хитлер за ограничаване обвързаността на страната с военните действия, а след войната е аргумент в мирните преговори.

След Втората световна война по споразумение между Великите сили България попада в съветската сфера на влияние. У нас започва да се установява тоталитарен режим по съветски образец.

От март 1946 г., след публични изявления на доскорошните съюзници Чърчил и Сталин, започва Студената война между Тоталитарния комунизъм и Демократичния свят. 

Настъплението на тоталитаризма в България среща политическа и въоръжена съпротива. Политическата съпротива е от демократичните антифашистки партии и личности - БЗНС, БСДП, демократи, радикали, звенари, дори комунисти. По скалъпени съдебни процеси, а често и без всякакъв съд, те са избивани, вкарвани по затвори и лагери. Независимо от това политическата съпротива продължава под различни форми, организирано, спонтанно или индивидуално. Затова и тоталитарната власт до самото си Рухване се "бори" с врага и "буржоазното влияние". "Набиват се обръчите" на всеки кривнал...

Въоръжената съпротива в първите години след 9 септември 1944 г. е от представители на прохитлеристки организации. След разправата с легалната ОФ опозиция към въоръжена съпротива преминават представители на забранените партии, както и мнозина лично засегнати от масовото коопериране и национализациите. Те стават горяни.

Горяните са поддържани от САЩ и Великобритания. Действа радиостанция "Горяни". В Турция, Гърция, Югославия има лагери за тяхната подготовка за боравене с оръжие и експлозиви, подбор, планиране на акциите и отдих. Те преминават границата, извършват някаква акция и се оттеглят в лагерите. Има и групи от такива, които трайно действат на територията на страната. Горяните са преследвани и избивани. Заловените са съдени и обикновено са осъждани на смърт. Официалната пропаганда ги нарича "диверсанти"...

Партизаните участват във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. 

Горяните участват в Студената война на страната на Западния свят. 

И партизаните, и горяните жертват живота си за сравнимо справедливи каузи.

Техните битки нямат отношение към събитията след техните победи.