Досиетата – какво да се прави с тях? Кои имат досиета?

След “Случая Берон” (края на ноември – 14 декември 1990 г.) още веднъж избухва скандал с досиетата през април 1991 г., когато на 17 април  1991 г. с придружително писмо, подписано от председателя на ВНС акад. Николай Тодоров, докладът на Анкетната комисия по досиетата е раздаден на председателите на парламентарните групи.

На 18 април членът на Анкетната комисия Владислав Даскалов (СДС) пише заявление до председателя на ВНС, в което заявява, че списъкът на депутатите–доносници е непълен и недостоверен, и изразява опасения, че всеки момент списъкът може да бъде публикуван в жълтата преса.

Това става на 22 април – в. “Факс” публикува списъка на депутатите-доносници (в. "Факс", № 24, 22.04.1991, с.1).

СПИСЪК НА ДОНОСНИЦИТЕ ВЪВ ВНС

“Депутати във ВНС, подписали декларации за сътрудничество с Шесто управление на Държавна сигурност или предшестващите го структури:

Асен Райнов,

Бойко Костов,

Васил Костов,

Георги Марков,

Димитър Баталов,

Ибрахим Татарлъ,

Иван Михов /Драшков/,

Йордан Кукуров,

Йосиф Петров,

Калин Димитров,

Крум Неврокопски,

Лазар Дългарски,

Манол Журналов,

Михаил Михайлов,

Нуредин Ахмедов,

Огнян Мишев,

Митрополит Панкратий,

Петко Огойски,

Пирин Воденичаров,

Стойчо Донев,

Цанко Цанков,

Янко Янков.

Народни представители  във ВНС, поемали определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление: 

Иван Глушков,

Иван Палчев,

Борян Калчев,

Петър Берон,

Тодор Колев,

Роман Садов,

Трифон Георгиев,

Дончо Каракачанов.

Щатни служители на Шесто управление, депутати във ВНС:

Благой Дечев,

Иван Кръстев,

Ибрахим Татарлъ."

Какво да се прави с досиетата?

В две поредни заседания (123-о и 124-о) ВНС се занимава с темата за досиетата. Повечето депутати, споменати в списъка на в. "Факс", правят опровержения.

Отношение по върпоса взема НКС на СДС.

Според Ф. Димитров има процедурни нарушения в работата на Анкетната комисия; непочтено е да се отправят атаки срещу хора, които няма как да се защитят; голяма част от хората са подписали декларации, без да са извършвали информационна дейност. Публикуването на имената им предварително е поредният блъф на БСП (в. “Демокрация”, № 96, 23.04.91).

Изявление прави Петър Дертлиев по “Хоризонт”:

“…Нима е доносник човекът, който пребит, в безсъзнание, подписва декларация и после никога нищо не е направил? Аз издържах една година следствие и не съм подписал нищо. Но кой би гарантирал, че след 2-3 години следствие някой няма да подпише? Този човек е жертва, той не е доносник. Как посмяха да включат в този списък хора, които достойно са преживели живота си. Възмущавам се от начина, по който това беше представено. Нека истинските подлеци да бъдат показани.”

(в. "Факс", № 25, 23.04.1991, с.1)

– Заседание на ВНС за досиетата на 23 април 1991 г.

– Предлага се всички досиета да бъдат изгорени.

Решение на ВНС  за досиетата от 24 април 1991 г.

“Решение на ВНС по повод злонамерено огласяване на данни за народни представители.

На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Р България, ВНС реши:

1. Публикациите и всякаква друга форма на разгласяване на списъци с имена и др. информация за предполагаеми сътрудници на ДС и на другите специални служби, са противозаконни.

ВНС счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана.

2. Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да предоставят в архива на НС всички материали, свързани с дейността на комисията.

3. Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни  и срочно секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост – и с ръководителя на съответната парламентарна група.

Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали и данни е недопустимо и наказуемо съгласно закона.” 

(7 ВНС, 124-о заседание; 24.04.1991 г. В: Стенографски дневници,  кн. 40 – София, Народно събрание, 1992, с. 1-113)