Благодаря на Милен Радев и на К. Мишев за това, че направиха публично достъпно това изказване на Николай Милков. С Николай сме водили поредица от спорове - понякога доста остри, но винаги съм ценил високо неговата категоричност в защита на това, в което вярва и силното му морално чувство в заемането на позиция - и в спора с чужда позиция. 
Този кратък текст на Н. Милков е не просто дължимо завръщане към истината за един тарикат - въжеиграч, философ, дипломат, форумен активист, директор на българско училище, щедро източващ МОН, американски либерал-прогресист, руски путинист и български буфосинхронист - фамозният Чичо Фичо Хаджийски. 
Текстът е пестелива, но дълбока дефиниция на един от съвременните типове Бай Ганьо, който безскрупулно ползва метаморфозите на българското общество от последния четвърт век за да се нареди безотказно на страната на келепира. "Бай ти Ганьо опозиция, ама ха де..." 
За почтения човек е почти инстинктивно присъщо да отбягва сблъсъка, дори срещата с арогантния и безскрупулен тарикат - във всичките му проявления. Искрено благодаря на Николай Милков за това, че е преодолял инстинкта да се заобиколи нечистотията и е хвърлил малко светлина върху фамозната нюйоркска фамилия Хаджийски. 
На времетго и аз се опитах да го направя - макар и отчасти. В резултат бях буквално залят от порой гнусотии - наложи се дори да блокирам предприемчивия млад човек, обитателя на български дипломатически апартамент в Ню Йорк, емигранта - беглеца от несправедливостите на съвременна България Хаджийски. Толкова - много внимание към едно малко нещо е нездравословно.