http://www.focus-news.net/?id=f19546
Лина Гергова: Сборникът на братя Миладинови е цялостна картина за културата на българина в средата на ХІХ в.
02 ноември 2011  Агенция "Фокус"

Гл. ас. д-р Лина Гергова към Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с провеждането на „Дни на Миладиновци”.

Фокус: Какво е значението на делото на братя Миладинови и значимостта му за българите?
Лина Гергова: Делото на братя Миладинови се изразява в публикуването на сборника „Български народни песни” и е съизмеримо с „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, тъй като има същото значение за фолклорното и културното наследство на българите по време на Възраждането. Тази година празнуваме 150 години от публикуването на този сборник. Той е издаден през 1861 г. Интересен факт е, че този сборник е издаден с подкрепата на Йосиф Щросмайер в Загреб. Тоест Хърватия и Загреб също са съпричастни към делото на братя Миладинови. Другото интересно и важно да се знае е, че те заплащат с живота си за това свое дело. На следващата година – 1862 г., и двамата са арестувани и умират в затвора в Цариград. Догодина отбелязваме и 150 години от тяхната смърт.

Фокус: Разкажете по-подробно за самия сборник.
Лина Гергова: Сборникът представя над 670 фолклорни песни – най-вече от Македония, но има и от други региони на страната – от Югоизточна България. Също така има събрани детски игри, предания, обичаи и описания на носии. Той е цялостна картина за културата на българина в средата на 19 в. По отношение на този сборник и на песните има дискусии дали са български, или македонски. След това той в Македония е издаван като „Народни песни от Македония”, а не „Български народни песни”. И до ден днешен тези дискусии не са решени, но оригиналното заглавие на сборника е „Български народни песни” и въпреки че има включени в него и други неща – обичаи, носии, игри, предания – основната му част са народните песни. По това време в цяла Европа има един порив за събиране на фолклорна култура и в този смисъл братя Миладинови могат да се сравнят с Братя Грим, които събират приказки повече.

Фокус: Колко време са събирали песните в сборника?
Лина Гергова: Никой не може да каже колко време са ги събирали. Те са били книжовни хора и са ги събирали горе-долу през целия си живот.

Фокус: Как гледате на претенциите на Република Македония към делото на братя Миладинови?
Лина Гергова: Те са в течението на всички останали дискусии кое е българско и кое македонско. Тъй като двамата братя са родени в Струга и са работили в тази част на Османската империя тогава, сега претенциите на Македония са основателни по отношение на територията. Но самите братя издават събраните от тях песни под името „Български народни песни”, при това в Загреб с подкрепа на хърватин. Тоест те тогава не са имали някаква друга необходимост да ги нарекат български, освен това, че са смятали, че това са български песни.

Фокус: От кои региони са самите песни?
Лина Гергова: Огромната част са от Македония – от цяла Македония – Пиринска и Вардарска, има от Панагюрско, от Котел – но те са много малко. Там е включена например песента за цар Иван Шишман, която всички знаем, „Откога се е, мила моя майно льо”. Тя дори не е фолклорна, тя е авторска песен.

Фокус: Кои са най-интересните мероприятия в програмата на „Дни на Миладиновци”?
Лина Гергова: В програмата на „Дни на Миладиновци” сме включили събития, които смятаме, че са оригинални и се правят за пръв път. Започваме с изложба, посветена на делото на братя Миладинови. След това има Национален конкурс „Надпяване”, в който ще се пеят различни варианти на 9 от най-известните песни от сборника. Този конкурс е за ученици и студенти и те имат задължителна програма от сборника на братя Миладинови. Това ще се проведе на 2 и 3 ноември. На 4 ноември за пръв път се прави научна конференция в училище. От 30 СОУ „Братя Миладинови” ще бъдат наши домакини. Там ще направим кръгла маса, посветена на делото на братя Миладинови в българската култура, където ще има много активна комуникация надяваме се между ученици и учени. И на 5 ноември е краят на нашата програма – надяваме се най-посещаван. Тогава ще има Ден на отворените врати в Етнографския музей, където сме подготвили много забавни неща, изненади, награди и т. н.

Фокус: Кои от предвидените мероприятия в програмата се правят за първи път?
Лина Гергова: Това е Кръгла маса в училище, конкурс, в който ще се пеят песни, събрани от братя Миладинови. Обикновено в конкурсните надпявания няма задължителна програма. Там всеки пее, каквото е подготвил. Този път това е едно предизвикателство към учениците и студентите. По този начин се опитваме да ги накараме да разгърнат този сборник, който поставя началото на българската фолклористика и на събирането на народни песни изобщо – да го разгърнат и да видят какво ще открият в него. Новото е и Денят на отворените врати в Етнографския музей, както и конференцията на ученици и учени.

Фокус: Под какъв надслов са националните ученически конкурси, които се провеждат паралелно с „Дни на Миладиновци” и ще приключат чак по Коледа?
Лина Гергова: Ние сме обявили ученически конкурси за есе и рисунка. С обявяването ни помага и Министерството на образованието, младежта и науката. Конкурсът за рисунка е под надслов „Светът на българина в сборника на братя Миладинови”, а конкурсът за есе – „За да останем и за да ни има” и отново трябва да бъде свързан с делото на братя Миладинови.

Фокус: Кои са организациите, които са основни инициатори на „Дни на Миладиновци”?
Лина Гергова: Основен инициатор е Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Наши партньори са 30 СОУ „Братя Миладинови” в София, читалище „Братя Миладинови” в София в кв. „Княжево” и сдружение „За културни инициативи”, което е сдружение на млади етнолози. Подкрепят ни и „Дни на Миладиновци” се провеждат под патронажа на Министерството на културата и Министерството на образованието, младежта и науката. Генерален спонсор е Корпоративна търговска банка, на която много благодарим. Каня всички, които биха искали да почетат делото на братя Миладинови, да си спомнят за тях и да почетат българския фолклор, да заповядат на нашите събития. Всички те са със свободен вход, всички са отворени за всички, които имат интерес.

Фокус: Колко души участват в инициативата „Дни на Миладиновци”?
Лина Гергова: Участниците в надпяването са 57 към момента, което никак не е малко за надпяване, а в конференцията ще се включат 25 учени.

Радостина ГЕОРГИЕВА