Ние, политическите затворници от VI отряд, съобщаваме на прогресивната българска общественост, че изцяло подкрепяме започналите от 10 ноември промени в духовния живот на страната. Тези промени следим със затаен дъх и радост, защото основната причина да бъдем днес зад решетките е нашето пълно отрицание на тоталитарния живковски режим и смелостта, която имахме да го изразяваме гласно. В същото време изразяваме солидарност с осъдените по неполитически причини. Считаме това за свой дълг, защото те също в определена степен са жертва на вещо създадения репресивен апарат от ДимитърСтоянов - българския Берия.

От публикуваната в печата стенограма на втория ноемврийски пленум на ЦК на БКП с удовлетворение научихме, че даже самите членове на Политбюро върху собствения си гръб са разбрали какво значи полицейщина, какво означава не сила на правото, а право на силата. Тук е мястото да отбележим, че преобладаващото мнозинство от нас са изповядващи мюсюлманска вяра, които попаднаха в затвора в резултат на възродителния процес, проведен - както и всичко останало в нашата родина - по рецептата на Живков. Получи се и следният парадокс - тези, които ръкопляскаха и словославиха Живков, първи се преселиха в Турция. А ние, които в една или друга степен изразихме критичното си отношение към методите на приобщаването, сега сме в затвора с измислени в следствените кабинети присъди.

Изразяваме възмущението си от начина, по който бяхме разследвани, съдени и вкарани в затвора. Още по-голямо е нашето негодувание от факта, че репресивната машина на Тодор Живков и Димитър Стоянов укриваше и продължава да укрива от нашето общество и света осъждането на хиляди по политически причини, които в по-голямата си част са минали през килиите на VI отряд.

Българският народ е издигал глас в подкрепа на Назъм Хикмет, Манолис Глезос, Патрис Лумумба, Луис Корвалан, Анджела Дейвис, Нелсън Мандела, Кутлу, Саргън и други. Това е похвално. Но българските средства за масова информация никога при режима на Живков не са отбелязали факта, че у нас също има хора, репресирани по политически причини.

В днешните дни на прокламирана от висшето партийно ръководство гласност и зараждаща се демокрация молим настоящето обръщение да бъде публикувано в централния печат и огласено чрез радио и телевизия. Считаме, че това е единственият приемлив за нас начин да се разкрие “тайната” за нашето съществуване, за публичност на нашата съдба, за ускорено преразглеждане на следствените и съдебните ни дела.

В тази връзка изпратихме открито писмо до предстоящия пленум на ЦК на БКП и сесията на НС, с което акцентираме на факта, че първата стъпка на новото ръководство на Чехословакия бе незабавното освобождаване на всички осъдени за извършване на действия срещу държавната власт с изключение на терористите.

С администрацията на Старозагорския затвор никога не сме били в отношения на конфронтация. С нейното безрезервно одобрение каним за откровен разговор с нас общественици, писатели, журналисти и не крием, че ще се радваме да срещнем граждани като Веселин Андреев, Велко Вълканов, Георги Тамбуев, Соня Бакиш, Стефан Продев, Марко Семов, Кеворк Кеворкян, Дамян Обрешков.

Информираме нашата общественост, че от 29 ноември т.г. в знак на протест срещу укриването на нашето съществуване престанахме да приемаме храна и да полагаме труд. Тази стачка незабавно ще прекратим при удовлетворяване на единствената ни молба за огласяване на настоящия текст.

Стачен комитет на политическите затворници от VI отряд: Стоян Мерджанов, Младен Миронов, Емил Благоев, Демир Давидов, Илиян Илчев, Андрей Димитров

30 ноември 1989 г., Старозагорски затвор

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1627914