* През 1919 г. София заема 8 кв. км площ. През 1934 г. градът се разпростира върху 42 кв. км, през 1939 г. - върху 7 кв. км, за да достигне в края на 1967 г. 88 кв. км.

* По време на първото официално преброяване на населението на България, станало на 31 декември 1880 г., София имала 20 501 жители. След двайсет години жителите станали 67 789, а след още десет години – 102 812. Днес[1] населението на града надхвърля 935 000 души.

* Най-старата сграда в столицата е ротондата "Св. Георги" с археологически комплекс – ІV век от н. е.

* Най-старата обществена градина е Градската - по време на турското робство тя била обраснала с гъста трева. Една вада служела едновременно за декоративни и мелиоративни цели. Поливането ставало с .колело.

* По време на турското робство в софийско работели около 130 примитивни рудни предприятия за добив на желязо. След Освобождението железодобивът запада. Едва след 9 септември 1944 г. този клон на народното стопанство отново се развива. Първата копка на Кремиковския металургичен комбинат[2], един от националните обекти под шефството на Комсомола, е направена на 14 март 1960 г.

* Най-ниската сграда в София е потъналата в земята старинна църква "Св. Петка Самарджийска", а най-високата - хотел "Хемус" на Балкантурист, на спирка "Балкански" кв. Лозенец - 21 етажа.

* През 1882 г. София имала 54 чешми (21 с изворна вода и 33 с речна вода). Начало на модерно водоснабдяване било поставено след 1885 г., когато по проект на руските специалисти Кубасов и Белов бил направен резевоар и положен 37 км водопровод от чугунени тръби. През 1907 г. била каптирана витошката вода, а през 1924-1934 г. бил построен рилският водопровод [3]. През 1958 г. столицата вече разполагаше с 632 км модерна водопроводна мрежа.

*  През март 1878 г. в цяла София са палени всичко 69 фенера на вечер, от тях 29 били повредени. Към края на 1878 г. броят на фенерите нараснал на 190, към края на следващата година се палели 310 фенера, в средата на 1880 – 346 и към края на 1882 г. - 513 фенера. Първото електрическо осветление в София е пуснато на 1 ноември 1900 г., като докрая на годината са поставени 884 лампи.

Днес столицата се осветява от 13 000 живачни и луминисцентни осветителни тела и от 25 000 лампи с нажежаема жичка.

* Паркът на свободата [4] започва да се изгражда през 1896 г. Най-голям размах работите по залесяването достигат през периода 1907-1909 г. Първата световна война и последиците от нея спират тази работа докъм 1926-1927 г. Общата площ на парка днес възлиза на 3608 дк, а на представителната му част - 535 дк. Широколистните и иглолистните дървета са около 6000, розите са повече от 10 000, а различните цветя – близо 200 000.

На 4 юли 1957 г. е открит западният парк "Христо Смирненски". Паркът е създаден на мястото на бившия разсадник "Бялата тухла". Площта му е 520 декара и е разделен на четири сектора: за тих отдих, за спортни игри, за атракции и забавления на децата и лесопаркова част.

* Първата текстилна фабрика в София е открита от турското правителство през 1872-1873 г. в с. Бали ефенди (Княжево). Фабриката произвеждала войнишко сукно. Първата българска вълнено-текстилна фабрика на Беров-Хоринек в кв. Подуяне е открита през 1906 г. През 1912 г. край с. Панчарево била построена друга фабрика за производство на вълнена прежда. Първата памучно-текстилна фабрика на акционерното дружество "Платно" е построена през 1922 г. Най-голямата памучно-текстилна фабрика "Фортуна" (сега "8 март") е открита през 1928 г.

* Първата печатница в София е открита на пл. "Кафене бащи" (днешният пл. "Славейков") на 16 януари 1879 г. Държавната печатница е открита на 25 януари 1880 г. в Боюк джамия (сега Археологическия музей).

* Първата мебелна фабрика в София е открита през 1895 г. Тя произвеждала мебели, врати, прозорци. Намирала се е недалеч от Руския паметник и имала 33 работника. Две години по-късно изниква нова фабрика. Днес в столицата работят 5 големи и модерни дървопреработващи предприятия. Те произвеждат мебели за вътрешния пазар и за износ.

* През 1965 година софийската металургична промишленост е произвела 458 309 т. чугун и 55 686 т. стомана. През 1970 т. производството на чугун ще нарасне на 1 560 000 тона, а на стомана на 1 710 000 тона. В края на 1970 г. производството на електронно-изчислителна техника ще нарасне 13 пъти в сравнение с 1965 г.

* Първата стачка след Освобождението е станала през м. септември 1880 г. Стачкували софийските файтонджии против облагането им с общински данъци.

* Първият трамвай е пуснат в движение на януари 1901 г. Той свързвал гарата с ул. "Гр. Игнатиев" (до пресечката с бул. “Толбухин" [5]).

* Първата автобусна служба, която обслужвала крайните квартали на града, е пусната през 1935 г.

* Първият тролейбус от спирка "Горнобански път" до Горна баня е пуснат на 8 февруари 1941 г. Тролейбусната линия "Руски паметник - Сточна гара" е пусната на 1 май 1948 г.

* Първата в страната въздушна линия София - Бургас е открита на 29 юни 1947 г.

* Пътническата въжена лнния Княжево - Копитото е открита на 20 юни 1962 г. Първата въжена. линия е линията Драгалевци – заслона "Бай Кръстю". Построена е през 1956 г. и основно реконструирана и подобрена през 1963 г. Дължината й е 1 769 м, разликата във височината - 440 м, пътуването става с 84 открити седалки за по двама души и трае 17 минути.

* Дължината на околовръстното шосе е 61 км и 645 м.

* Първият телефон в София се появил през 1887 г.

* Българската народна банка е основана от княз Дондуков на 25 януари 1879 г. Капиталът на банката бил 2 000 000 лева.

* Сградата на Централните хали, строена по проект на арх. Н. Торбов, е завършена през 1911 г.

* Централният универсален магазин (ЦУМ) [6] е открит на 15 април 1967 г. Той е на седем етажа с обща площ 14 000 кв м, има над 150 щанда и средно дневно магазинът се посещава от 110 000 посетители. Годишният стокооборот надхвърля 100 000 000 лв.

* През 1960 г. в София са продадени 982 хладилника, през 1963 г. - 5 460, а през 1967 г. около 25 000. Подобна е картината и с продажбата на телевизори. През 1960 г. са продадени 3347, през 1963 г. – 19 447, а през 1967 г. - над 25 000 телевизора.

* По време на англо-американските бомбардировки през време на Втората световна война София загубва над 10 000 жилища, 1684 магазина и склада, 536 работилници, повече от 40 училища, 11 здравни заведения и 8 театри и кина. Благодарение на грижите на партията за двадесет години (от 1944 до 1964 г.) София получи нови 59 341 жилища. През четвъртата петилетка броят на новите жилища, предадени на трудещите се от столицата, възлезе на 28 000, от които 22 856, построени от СГНС. Планът за петата петилетка предвижда да се построят нови 40 000 жилища, от които 33 466 от СГНС.       .

* Първата софийска болница е открита на 1 май 1879 г. в помещението на турския склад "Новите хамбари" на бул. “Толбухин" (днес мястото на мавзолея "Батенберг").

* Болницата ,,Майчин дом" е открита на 19 декември 1907 г.

* Строежът на Софийската минерална баня, по проект на арх. П. Момчилов, е започнал през 1910 г.

* Зоологическата и Ботаническата градина са уредени през 1887 година.

* Първата забавачница, в която практикували ученичките от Софийската девическа гимназия, е открита на 1 октомври 1880 г.

* Държавното рисувално училище (днес ВИИС "Н. Павлович") е открито през 1896 г.

* Народната библиотека е основана на 15 септември 1879 г.

* Първото българско театрално представление на "Разбойници" от Шилер е дадено в началото .на 1880 година в една гостилница в София.

* Руският паметник е завършен през 1882 г.,  а докторският паметник една година по-късно.

* Строежът на Лъвовия мост е завършен през 1890 г., а на Орлов мост една година по-късно. Лъвовият мост е построен на мястото на стария Шарен мост над Владайската река, където свършвало Ломското шосе и започвала улица "Витоша", сега бул. "Г. Димитров"[7].

* Столичната драматична оперна трупа дава първото си представление на 1 януари 1891 г.

* Паметникът на В. Левски, издигнат по проект на арх. Колар, е открит през 1895 г.

* Социалистическата книжарница, която издава и разпространява партийна литература и партийните издания "Ново време" и "Работнически вестник", е открита на 1 септември 1903 г.

* Сградата на Народния театър е пострена по проект на виенските архитекти Фелмер и Хелмер. Тя е открита тържествено на 3 януари 1907 г.

* Паметникът на освободителите на пл. “Народно събрание", издигнат по проект на видния италиански скулптор Арнолдо Цоки, е открит на 30 август 1907 г.

* Къщата музей "Иван Вазов" е открита на 26 ноември 1926 г. Сградата е построена през 1895 г.

* Софийската градска библиотека е открита през 1928 г., а Националната художествена галерия на 4 юни 1949 г.

* Паметникът на съветската армия е открит на 7 септември 1954 г.        .

* Основният камък на сградата на Народното събрание, построена по проект на арх. К. Иванович, е бил поставен на 4 юни 1884 г.

* Гербът на София, изработен от студента художник Харалампи Тачев, е одобрен от Градския съвет на 24 април 1900 г.

 

 

Източник: Димитров, Сотир. София. Изд. на Градския съвет за изкуство и култура, Сектор “Пропаганда” и Градския комитет на комсомола, 1968, с. 56-63.