/огласени в Омда/ - слово при представянето

Искам да благодаря на доктор Желю Желев, за това, че неговата фондация осигури средствата и организацията за отпечатването на този сборник. В нито един миг д-р Желев не намери време да ми дава указания как трябва да изглежда сборникът, а пък го прочете де факто, след като излезе. Заетите мъже често създават впечатление на либерални.

Прелистих и прочетох хиляди страници, за да подбера тези, които влязоха в т.н „книжно тяло“.

В сборника са включени всички документи на Клуба до 10 ноември 1989 година, незначителна част от лични документи на членове на Клуба в периода след 3 ноември 1988 г., а след 10 ноември 1989 година документално съм проследил развитието на Клуба – превръщането му във Федерация, ролята му в създаването на СДС, идейното му и организацинно развитие, отлюспването му от СДС, до превръщането му в Партия Либерали на 3 ноември 1991 г.  Работата ми продължи няколко години – първите интервюта с учредители и активисти на клуба провеждах в началото на 90-те години. В уводните думи съм обяснил принципите и философията в създаването на сборника.

В работата по толкова много документи, отразяващи както политически позиции, така и междуличностни сблъсъци, неизбежно се вживявах в другия човек, усещах със сърцето си чуждата логика и емоции, отново изстрадвах драматични и напрегнати обстоятелства, за които широката публика си няма и хабер.

С всеки изминат ден все по-силно ме обземаше чувството на респект към членовете на Клуба и Федерацията - достойни жени, достойни мъже, мотивирани от идеи и ценности, мислещи за държавата и народа. Често действията им са рискови за тях и семействата им. Но пред тях винаги стои целта – свобода, демокрация и европеизация на България. Пряко изречено или подразбиращо се.

Достатъчно е да кажа, че в момента от учредителите на Клуба няма не само нито един олигарх, но и прилично забогатял човек. В най-добрия случай членовете на Клуба, станали членове до падането на Живков, са запазили материалния си статус отпреди 10 ноември. Изключенията май са едно-две.

Става дума за хора, които са били президенти, министри, зам.-министри, шефове на парламентарни комисии и дори шефове на парламенти…

Не, аз не говоря за безупречни личности. Ангели небесни нямаше. В Клуба и Федерацията се преплитаха всякакви сюжети. Всичко се случваше.

Но доминантата в техните действия ги издаваше и това е видно от документите – идеалисти, романтици и донякъде наивници. Представеният на вашето внимание сборник съдържа документи, които препотвърждават честта, достойнството и свободомислието на членовете на Клуба и Федерацията.

Бедата на Клуба беше, че в него ярко преобладаваха артисти в широк смисъл на думата, философи, теоретици в различни науки, социолози и литератури. Малцина бяха юристите и икономистите, съвсем липсваха менаджерите, а военните бяха представени от един славен полковник от запаса, чийто телефон не можахме да открием за днешната среща.

Ако използвам израза на д-р Желев, „великото време на интелигенцията“ у нас беше „великото време на теоретици и поети“  Без да подценявам политическите проблеми в страната - това беше сериозна пречка за създаването на междудисциплинарен политически език в интерпретацията на завареното общество и чертаенето на визията за бъдещето.

Подчертавам – палитрата на специалностите на членовете на Клуба ясно показва, че дори да бяха намерили общ език помежду си в горещите години, те не са били достатъчно, за да бъдат интелектуалният потенциал на последвалия преход.

Издаденият сборник ясно показва това.

Повечето от учредителите на Клуба бяха или членове на БКП, или семейно свързани с БКП или ОФ отпреди Девети септември, не бяха малко и активните борци.

Значителната част от тези хора, видно е от документите, дори да не бяха за капитализъм, какъвто се създаде у нас, категорично бяха против оцеляването, а още по-малко от фризирането на БКП.

А оцеляването на БКП – при невероятните усилия и понякога саможертва да бъде променена партията с действия отвътре и отвън на членове на Клуба и техни съмишленици, се оказа драма за страната. Вместо политически стожер на България в бурните години, тя се превърна в параван на криминални клики, които бяха възлите на една разпаднала се властова мрежа.

Както казах – нито един от учредителите на Клуба – безпартийни, останали в БКП или напуснали индивидуално или групово тоталитарната партия, не забогатя.

Всички знаете: малцина от номенклатурата на БКП не забогатяха през криминалния преход. Същите, които ни триеха сол на главата за комунистическия морал. Бездънен цинизъм! Те години наред се крият зад  Държавна сигурност (не искам да подценя нейната роля по времето на тоталитаризма!) и нейните агенти, като искат да забравим, че Държавна сигурност работеше за ЦК на БКП. Тя беше машата, а ръката беше щатният партиен апарат. Кой е по-съществен за осмислянето, подчертавам – за осмислянето, на онова време – доносникът или партийният работник, наредил поддържането на тази мрежа и използващ нейната информация за своите решения на основата на член първи?

Само питам.

Сборникът с документи демонстрира – обществото е инерционна система, неговият елит не може да се смени, защото се бил променил социалният ред. Елитният лекар, адвокат, учител, следовател, икономист, менажер, банкер е елитен и преди, и след Десети ноември. Аутсайдерът не може да ги замести.

Ще припомня, използвам примери и от Клуба, и от другаде, че на 10 ноември Ж. Ж. е доктор, завеждащ-секция в институт; Стефан Савов е секретар на Съюза на преводачите; Михаил Неделчев е от най-известните литературни критици и теоретици; д-р Петър Дертлиев е административен ръководител на национално здравно звено; Стефан Тафров е от големите надежди на хуманитаристиката; Богдан Богданов е елитен учен; Йордан Василев е национално известен литератор; Димитър Ненов е професор по математика… Мога да изброявам до утре – като почна от духовните аристократи Чавдар Кюранов и Искра Панова, достолепната Блага Димитрова, нежната и човечна Невена Стефанова, чепатия Радой Ралин и свърша с респектабилния комунист Христо Радевски…

Активните актьори на  либералната революция бяха от елита на страната. Елит нито се измисля, нито се внася.

За съжаление и елитът беше поразен през десетилетията на мълчанието от междуличностно недоверие. Оказа се тъничък, без общоприет политически език, без ясна йерархия…

Изводът, който аз съм направил за себе си след работата по сборника, е:

1- Да ценим личните си хора, без да ги притесняваме за техните политически убеждения, щом като те не проповядват насилие и не нарушават закона.

2- Ясно да разделим в обществото трите писти: борбата за власт, битката за богатство и съперничеството за престиж. Елитът на страната се състои от престижните, авторитетни хора. Хората с престиж определят духовната атмосфера в страната. Хората, чиито мисли, действия и творчество са пряко свързани с крайните представи – истина, добро, красиво, Бог, спаведивост, чест… Те са водачите на обществото. Не властващите, не богатите! Властващите и богатите могат да си наемат бодигардове, да си градят свои квартали, храмове и гробища. Те имат една многоаспектна задача в обществото – да бъдат меценати-покровители в нормативен, изпълнителен и финансов смисъл на пистата на престижа. Козирката отгоре, покритието отдолу, тренировките, съдиите при старта, шпайковете, фотофинишът, евтините билети за публиката… В Клуба и Федерацията членуваха хора, които тичаха по тази писта. Това личи от представения на вашето внимание сборник. Създаването на привлекателно общество в България, което е единственият изход за страната, е задача на елита, за който говоря.

3- За да можем да вървим напред като държава и общество, Клубът, който споменаваме тук и сега по повод сборника с документи, използвам предложението от миналогодишната ни среща на Николай Василев, трябва да бъде постоянно действащ, не реално, а в нашите представи за България. И постоянно действащият Клуб трябва да бъде образ, наложен от българските медии. Но кой членува в него – нито те, нито властта, нито парите имат думата.

Членството в този виртуален Клуб се решава от нашата съвест…

Да живее вечно живият български Клуб!