Още преди началото, а и по време на самата кампания поръчкови медии и платени социологически агенции упорито натрапват печелившата терца – Плевнелиев, Калфин, Кунева. Те изкривяват по желание на клиента картината на обществените предпочитания, но и внушават и предопределят резултатите, които и при тримата означават едно – запазване на статуквото, включително и поради двойнственото отношение към него – неудовлетворение в лабиринта на нерешавани всекидневни проблеми и удовлетворение в тъмната стаичка.

Отвратителни са и опитите на кандидатите да се представят за такива, каквито избирателите биха искали да ги видят, но каквито те фактически не са, да облепят с фалшиви етикети и бандероли менте изветрелите си рахитични биографии с отдавна изтекъл срок на годност.

Мутренска марионетка, на която господарят бе забранил до второ нареждане да се явява пред медии (съобщение на неговия щаб до Радио „К-2” на 17 септември) парадира с автономност и брои колко пъти бил казвал „Не” – очевидно на сън – на своя властелин.

Плашлив слабохарактерен ветропоказател, унизявал многократно родината си, продавал със слугинско „Yes” нейните фундаментални интереси, се пъчи в ролята на „Силен президент за достойна България”.

Номенклатурна евро-милионерка, обслужвала брюкселската бюрокрация, редовно ощетявала българските граждани като джендър копие на горния „силен президент”, претендира да е „Гласът на хората”.

Истината е, че всеки от тях би започнал с лъжа своя мандат и абсолютно нищо не би му попречило да го продължи с лъжа и да го завърши с лъжа.

Включих се в кандидат-президентската надпревара с убеждението, че като автентичен представител на гражданското общество и като един от малцината двигатели на десетилетния социален критицизъм ще дам шанс на избирателите да повярват във възможната промяна и да я подкрепят.

Никой от конкурентите ми не е обосновал достоверността на фалшивото си „величие” с аргументите на безспорните биографични факти. Аз мога да докажа себе си не с празни красиви приказки, а с всеки ден от моя живот, с моите непоклатими принципи, с моите морални императиви.

С кандидата за вицепрезидент, достойния българин Владимир Савов предлагаме достатъчно сериозна програма за действията си в продължение на петгодишния мандат (прилагам съкратен вариант).

За съжаление, поради липса на средства, не провеждаме никаква предизборна кампания, не присъстваме в медиите, нашите послания не стигат до хората, нашите усилия са безнадеждни. Българското законодателство се е потрудило да отреже пътя на който и да било независим от партиите и олигарсите кандидат, на всеки, който не е евроатлантически послушко, милионер или далавераджия, към каквато и да било ръководна позиция.

Като покорно лоялен доберман на властта омбудсманът отказа да ни приеме и да защити нарушените ни граждански права.

На 14 октомври информирахме ръководителя на Ограничената мисия за наблюдение на избори към ОССЕ/ОДИЧП за единствено логичното решение. След като държавата не осигурява необходимата равнопоставеност на кандидатите за президент и вицепрезидент, заявяваме, че смятаме изборите за нечестни, опорочени и фалшифицирани.