Избирането на Обама за втори мандат подсказва нарастващата сила на социалните проблеми, а неубедителният му първи мандат ясно говори за силата на изградените в САЩ властови мрежи. Мисля, че това е навсякъде - новите мнозинства срещат съпротивата на старите мрежи и пред човечеството се провижда дългият път на бъдещи сблъсъци.

Социалните проблеми най-силно засягат изключените от участието в обществото. Ако се вторачим в афроамериканците и латиносите, които са гласували за Обама, нищо няма да видим. Половината от белите са гласували за него. А нощес показваха разни американски хитрости при електронното гласуване: натискаш бутона, че гласуваш за Обама, а машината отчита глас за Ромни. Имаше и други номера, свързани с бюлетините, които, поне по мои впечатления, изкривяваха вота. В чия посока не мога да кажа, но ще припомня, че при първите избори Буш - Ал Гор, Ал Гор поиска повторно броене на бюлетини и работата вървеше към закучване. Преди да зъвърши броенето, малко неочаквано, Гор се призна за победен.

А сетне му дадоха възможност да се изяви на световната сцена в една от главните точки на своята предизборна борба - промените в климата!

Случаят Буш-Гор още намирисва. Изборната система на най-мощната демокрация в Света, едва ли може да се нарече безупречна. А по този модел се градят десетки държави.

В порядъка на тези разсъждения ще включа и научно-техническия прогрес. Така привикнахме с новостите, че спряхме да им обръщаме внимание, а те усилено ни водят към един нов, напълно непознат свят и не след дълго - да речем до средата на този век, ако няма някакъв особен природен катаклизъм, ще се изправим пред свят, който ако възникне внезапно не бихме преживели. Не защото е лош, а защото е напълно непознат. Можем отчасти да си го представим, ако си помислим за българин изпаднал в будна кома през 1950 г. и сега изваден от нея. Не би могъл да познае къде се намира. Очакваните промени днес са свързани с коли, двежещи се не с бензин и без нужда от шофьор; нахлуване на хомо роботите; вграждането на механизми в човешкия организъм, включително и в мозъка; нови  храни, вкл. геомодифицирани и изкуствени; бум в медицината и удължаване на живота...

Последното е възможно да засегне "вечния изравнител" - смъртта. Ще се окаже, че животът и жизнената активност могат да се купуват. Едни ще живеят векове, другите не биха могли да стигнат до трите цифри. Това не само ще задълбочи социално разделение, но ще срути цялата пирамида на човешките ценности, тъй като тя е изградена именно върху природния факт: всички са смъртни и само Бог (неведомата съдба) знае кога ще ни прибере. Последствията ще са разрушителни за обществото такова, каквото го познаваме.

Тъй като предполагам, че това е известно на милиони, затова нахлуваме в непридвидимото: човешката изобретелност. Тя не подлежи на прогноза.

Ще се появят открития, за които нямаме догадки.

И за да бъде гювечът пълен в този текст, ще подложа на съмнение парите като основен регулатор на индивидуалната активност. Парите не могат да изпълняват такава роля. Човекът и морълът, върху които се изграждат неговите общности, включително и държавата, далеч надхвърлят възможностите на парите да бъдат "всеобщ регулатор". 

Едва ли сблъсъците мнозинства - властови мрежи, ще запазят своя мирен характер.