Света Петка е от най-значимите светици в българската християнска култура. 

Нейното житие, заедно с това на Св. преподобни Алексий, човек Божи, е сред най-преписваните и четени в Тъмното време. Двамата отправят едно и също послание за богоугоден живот, макар съдбата им да е много различна.

Света Петка е сираче, ограбено от алчни роднини, посветила живота си на пост и молитва в Синайската пустиня. В края на дните си се върнала в родния Епиват. Там до храма просела, нища и непозната. Починала и я погребали при странниците. След време умрял някакъв моряк и го захвърлили наблизо. Започнал да вони и за да го заровят, разкопали нейния гроб. Намерили нетленното й тяло, а през нощта сънища споходили праведни хора и те разбрали, че тя е от Епиват и е Свята жена.

Разкопали я отново. Нетленните й мощи станали обект на поклонение. Ставали чудеса.

През 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II, мощите й били пренесени в Търново. Народ се стекъл от всички краища на царството. 

Когато агаряните превзели Търново, храбри мъже успели да спасят мощите и ги пренесли във Видин. При заплахата за Видин ги пренесли в Белград. Но и Белград паднал. За Сюлейман Великолепни те били плячка. Така през 1521 година се озовали в Цариград. На 13 юни 1641 г. мощите станали част от сделка на османците с влашкия войвода. Озовали се в Яш, където са и днес. 

Света Петка Българска (Епиватска, Търновска, от Яш) е почитана в България, Сърбия, Гърция, днешна Румъния...

На гръцки е Параскева. Името иде от "петък" - деня на Разпятието. Името е знак за този ден!.. Патриах Евтимий превежда "Параскева" в "Петка". Така запазва и на български връзката на името с Разпети петък. Отначало то е женско, а после става и мъжко. 

Посланието на житието е било просто и достъпно: води праведен живот, изпълнен с пост, лишения и молитви, за да бъдеш оценен от Бога. Дори да умреш като Никой, рано или късно, ще добиеш земна слава и ще станеш на почит сред живите. Ще има Награда! Или като лозунг - "Живей богоугодно, за другото не бери грижа!"... 

Вярно е!

В прочита на ХХІ век ще го кажа - бъди праведен пред съвестта си и за друго да нямаш грижа!

Това празнуваме на Петковден - 14 октомври! 

Бъдете праведни пред съвестта си и за другото нямайте грижа.