1. Актуалност и разработеност на предметното поле

Проблематиката за привлекателността на професиите бе поставена в центъра на дневния ред на българското общество през годините на прехода (след 1989 г.) към политически полипарадигмално, поликултурно, пазарно ориентирано и с доминирането на неолиберални икономически подходи общество. Прегледът на стратегическите и оперативни документи¹, разглеждащи проблемите на пазара на труда, тенденциите в развитието на работната сила, нивата и коефициентите на безработица, политиките за създаване на заетост, политиките за обучение и образование показва, че в последните 10 години все по-често и по-настойчиво са извежда проблемът за постепенното, но упорито спадане на привлекателността на редица типични за българската икономика професии, немалка част от тях с ключово значение за функционирането на балансирана и конкурентоспособна икономика. Проблемът през последните 5-6 години се комплицира до такава степен, че АИКБ, като водеща национално представителна работодателска организация, настоя адекватното адресиране на диспропорциите в търсенето и предлагането на труд да бъде изведено като един от националните приоритети. В тази връзка през 2017 г. бе стартирано изпълнението на проект BG05M9OP0011.011 - 0002 "Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване на привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори". Работодателите от ключови икономически дейности са разтревожени от засилващите се тенденции за разрив между търсене и предлагане на труд и невъзможността да се наемат квалифицирани специалисти с ключови за българската икономика професии. Междувременно в публичния дебат се акцентира върху нарастващите дисбаланси между образователната система и потребностите на реалната икономика². На експертно ниво е констатирано, че професионалното образование в България е неадекватно на структурата на българската икономика и вместо да подготвя специалисти с професии, необходими за функционирането на ключови отрасли от икономиката, ежегодно бълва кадри с професионално квалификационни характеристики, за които няма търсене. В опит да се прекъснат тези деструктивни практики и да се предложат реални и ефективни действия за повишаване привлекателността на професиите в сектори със слабо предлагане на пазара на труда, цитираният проект се фокусира върху четири ключови сектори в българската икономика, изпитващи сериозен недостиг от квалифицирани специалисти: 1) Машиностроене и металообработване; 2) Електротехника и електроника; 3) Транспорт и спедиция и 4) Медицина и услуги за красота и здраве.

В специализираната социологическа, икономическа и социално психологическа литература има сравнително малко примери за изследвания на привлекателността на отделни професии. В световен мащаб могат да се отбележат изследването на привлекателността на академичните професии във Великобритания и извън нея, изследването на привлекателността на академичните професии в Австралия, изследвания на професията на учителя в различни страни от света, изследвания на привлекателността на публичния сектор, изследване на привлекателността на професията на физиотерапевта. Сред най-новите европейски изследвания в тази област е изследването³ на привлекателността на учителската професия, оповестено в доклад на ЕК⁴ от април, 2013 г. Изследването заслужава внимание - както поради своята мащабност, така и поради разработените методологически подходи за изследване на привлекателността на учителската професия. Друго актуално изследване е по проект, оценяващ и повишаващ привлекателността на професиите във френските железници.

В България към момента публично достъпни са единствено някои съвременни изследвания на професията на сухопътните войски⁵, както и някои изследвания на теориите за мотивация на персонала. Друг е въпросът, че в електронните медии се тиражират и забавни класации на привлекателните за двата пола професии, като тези класации са основани на медийни анкетни допитвания и без да претендират за научност, насочват вниманието към различни фактори, които в своята съвкупност формират позитивните нагласи и привличането на хората към едни или други професии.

Анализът показва, че в световен мащаб теоретичното осмисляне и концептуализиране на проблематиката за привлекателността на професиите се прави най-вече в две направления: 1) разработване на теории и концептуални модели за професионалното ориентиране (избора на професии) и управлението на човешките ресурси и 2) теории за кариерното развитие. Трябва да се отбележи, че и двата типа теории до голяма степен стъпват или намират рационални основания в теориите за потребностите и мотивиране на индивидите, т.е. мотивационните теории.