Писател, поет, преводач, документалист, общественик. Роден е на 10 октомври 1933 г. в с. Овчи кладенец, Ямболско, Завършва средно образование в Ямбол и руска филология в СУ “Кл. Охридски” (1957). Бил е учител по руски в Чирпан през 1957-59 г. Остава без работа заради сатиричното стихотворение "Анатема", чийто повод е действителна случка с учителя по немски Дойчинов:
"На младини учителят Дойчинов
за час със пет минути закъснял.
Той мислел, че така ще се размине,
но шефът му случайно го видял.И почнал той да го упреква нежно,
доклад ли пред Съвета зачете.
За пример на безпримерна небрежност
учителя Дойчинов ще даде.Не издържал Дойчинов. Свойто дело
решил да продължи в далечен град.
Тозчас след него грешката поела
във вид на обективен атестат.Повъзмъжал. Оженил се след време.
Деца създал и дом си завъртял,
но вред мълвели като анатема:
“За час със пет минути закъснял.”Но ето, че случайно тази пролет
предал Дойчинов тихо Богу дух.
Изправил се директорът Николов
и заговорил с глас прочувствен, глух:“Приятели, колеги и роднини,
покойният достойно е живял,
макар че във младежките години
за час със пет минути закъснял.”
Работи като редактор във сп. "Смяна", "Апропо", в. “Народна младеж” и “Студентска трибуна”, в изд. “Народна култура”, “Народна младеж”, “Наука и изкуство”. Обществено активен човек. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на журналистите, Съюза на преводачите, чийто председател е от 1991 г. Член на Комитета за екологична защита на град Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988), председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” (1990). Почетен член на Съюза на унгарските писатели. През 1992 година открива българско посолство в Кишинев, Република Молдова. Директор на Националния дарителски фонд "13 века България" (1995-96). Поддържа тесни връзки с българи от Бесарабия, Западните покрайнини, Македония, Беломорието, Цариград... Активен родолюбец.
МАКЕДОНИЙО
По агарянски те обезлюдяваха,
подменяха и същността ти с друга.
И даже твои рожби зачертаваха
заветите на братята от Струга.С позор и срам белязани години
в сърцата ни вдълбаха вечна рана:
наш Юда във угода на роднини
твой отрицател стана.Изтръгната от майчини обятия
позна ти най-жестокото разпятие.
Но Гоце редом с Левски е вовеки
и не зараснаха комитските пътеки.
Издава 22 книги: “Анатема” (1959); “Слънца, които не залязват” (1962); “Пролетна опасност” (1963); “Разговор след години” (1965); “Рай за грешници” (1967); “Една усмихната вселена” (1976); “Бояджишкият бунт” (1977); “Гостилница за гладни” (1981); “Шахматен свят” (1982); “Сърдечно отделение” (1983); “Световно устройство” (1989); “Шипове от ореоли” (1990); “Преобличането на Илия” (1994); “Каламбуриада” (2003); “Между Африки и Арктики” (избрано, 2003).
Пише за деца и издава: “Приключенията на Пуйчо” (1967), “Омагьосаният бор” (1967); “Венец от звезди” (1968); “Бостански човечета” (1971); “Весели злополуки” (1978); “Кришка-мишка” (1989);
Превежда унгарска поезия: “Скитници в стихове” (2003). Преводач от руски - "Басни" от С. Михалков (1967), "Избрани стихове" от Д. Кугултинов (1978), "Горчив мед" от С. Чорни (1982), сб. "Приказки" от Александър Пушкин, (1988) и от немски (Гьоте, Хайне). Негови стихотворения са превеждани на много езици.
Александър Миланов почина на 06.05.2006 г.
ЕРГЕНСКА СЛУЧКА
Видях пред себе си момиче,
ама едно момиче - чудо.
И в миг сърцето ми затича,
подобно конче, и то лудо.Без много-много да се бавя,
аз й направих комплимент,
какъвто трябва да направи
ергенът в нужния момент.Но тозчас думите засричах
и взе сърцето да се свива,
че ме погледна туй момиче
със строгостта на директива.Миг. Два... И моята тревога
започна да се изпарява.
Че всяка директива строга
до време строга си остава.И устоиш ли отначало,
сама тя скоро не разбира
какво по-точно е желала
на хората да директира...С очи, във мене устремени,
тя се усмихна приветлива.
Отминах я.
Не е за мене,
щом има нрав на директива.
Александър Миланов
4 декември 2011г.