Писател, поет, преводач, документалист, общественик. Роден е на 10 октомври 1933 г. в  с. Овчи кладенец, Ямболско, Завършва средно образование в Ямбол и руска филология в СУ “Кл. Охридски” (1957). Бил е учител по руски в Чирпан през 1957-59 г. Остава без работа заради сатиричното стихотворение "Анатема", чийто повод е действителна случка с учителя по немски Дойчинов:

"На младини учителят Дойчинов
за час със пет минути закъснял.
Той мислел, че така ще се размине,
но шефът му случайно го видял.

И почнал той да го упреква нежно,
доклад ли пред Съвета зачете.
За пример на безпримерна небрежност
учителя Дойчинов ще даде.

Не издържал Дойчинов. Свойто дело
решил да продължи в далечен град.
Тозчас след него грешката поела
във вид на обективен атестат.

Повъзмъжал. Оженил се след време.
Деца създал и дом си завъртял,
но вред мълвели като анатема:
“За час със пет минути закъснял.”

Но ето, че случайно тази пролет
предал Дойчинов тихо Богу дух.
Изправил се директорът Николов
и заговорил с глас прочувствен, глух:

“Приятели, колеги и роднини,
покойният достойно е живял,
макар че във младежките години
за час със пет минути закъснял.”

Работи като редактор във сп. "Смяна", "Апропо", в. “Народна младеж” и “Студентска трибуна”, в изд. “Народна култура”, “Народна младеж”, “Наука и изкуство”. Обществено активен човек. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на журналистите, Съюза на преводачите, чийто председател е от 1991 г. Член на Комитета за екологична защита на град Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988), председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” (1990). Почетен член на Съюза на унгарските писатели. През 1992 година открива българско посолство в Кишинев, Република Молдова. Директор на Националния дарителски фонд "13 века България" (1995-96). Поддържа тесни връзки с българи от Бесарабия, Западните покрайнини, Македония, Беломорието, Цариград... Активен родолюбец.

 

МАКЕДОНИЙО

По агарянски те обезлюдяваха,
подменяха и същността ти с друга.
И даже твои рожби зачертаваха
заветите на братята от Струга.

С позор и срам белязани години
в сърцата ни вдълбаха вечна рана:
наш Юда във угода на роднини
твой отрицател стана.

Изтръгната от майчини обятия
позна ти най-жестокото разпятие.
Но Гоце редом с Левски е вовеки
и не зараснаха комитските пътеки.

Издава 22 книги: “Анатема” (1959); “Слънца, които не залязват” (1962); “Пролетна опасност” (1963); “Разговор след години” (1965); “Рай за грешници” (1967); “Една усмихната вселена” (1976); “Бояджишкият бунт” (1977); “Гостилница за гладни” (1981); “Шахматен свят” (1982); “Сърдечно отделение” (1983); “Световно устройство” (1989); “Шипове от ореоли” (1990); “Преобличането на Илия” (1994); “Каламбуриада” (2003); “Между Африки и Арктики” (избрано, 2003).
Пише за деца и издава: “Приключенията на Пуйчо” (1967), “Омагьосаният бор” (1967); “Венец от звезди” (1968); “Бостански човечета” (1971); “Весели злополуки” (1978); “Кришка-мишка” (1989);
Превежда унгарска поезия: “Скитници в стихове” (2003). Преводач от руски - "Басни" от С. Михалков (1967), "Избрани стихове" от Д. Кугултинов (1978), "Горчив мед" от С. Чорни (1982), сб. "Приказки" от Александър Пушкин, (1988) и от немски (Гьоте, Хайне). Негови стихотворения са превеждани на много езици. 
Александър Миланов почина на 06.05.2006 г.

 

ЕРГЕНСКА СЛУЧКА

Видях пред себе си момиче,
ама едно момиче - чудо.
И в миг сърцето ми затича,
подобно конче, и то лудо.

Без много-много да се бавя,
аз й направих комплимент,
какъвто трябва да направи
ергенът в нужния момент.

Но тозчас думите засричах
и взе сърцето да се свива,
че ме погледна туй момиче
със строгостта на директива.

Миг. Два... И моята тревога
започна да се изпарява.
Че всяка директива строга
до време строга си остава.

И устоиш ли отначало,
сама тя скоро не разбира
какво по-точно е желала
на хората да директира...

С очи, във мене устремени,
тя се усмихна приветлива.
Отминах я.
Не е за мене,
щом има нрав на директива.