Роден на 19 (31).05.1892, Москва - поч. 14.07.1968, Москва. 

Един от обичаните от тоталитарната власт автори.

Той е руски писател.

Завършва класическа гимназия в Киев (1912). Учи в естествения факултет на Киевския университет (1912-1913) и в юридическия факултет на Московския университет (1914).

Публикува от 1912.

В периода 1914-1929 г. сменя много професии, бил е санитар, учител, журналист. После живее в Москва, работи в РОСТА, в. «Правда» и сп. «30 дни», «Наши постижения» и др. Става професионален писател след излизането на «Кара Бугаз».

В годините на Великата Отечествена война е военен кореспондент. През 50-те г. посещава България, Чехословакия, Полша, Турция, Гърция, Швеция, Италия, Франция и др. страни; през 1965 г. дълго живее на остров Капри.

Сборници с разкази: «Морски наброски» (1925), повести «Блестящите облаци» (1929), «Кара Бугаз» (1932), «Колхида» (1934), «Черно море» (1936), «Мешчорският край» (1939), историческа повест «Северна повест» (1938), повест за труда на писателя «Златната роза» (1955), автобиографична книга «Повест за живота» (1945-1963). Биографични повести за хора на изкуството: «Исаак Левитан», «Орест Кипренски» (и двете - 1937), «Тарас Шевченко» (1939).

Превеждан на много чужди езици, включително на български.

Награден с орден «Ленин», два други ордена и медал. Погребан в град Таруса, Калужка област.

Негова портретна снимка е образец на интелигентско позьорство.