http://www.segabg.com/30042003/p0050005.asp?work=print

Сряда, 30.4.2003 г.

________________________________________

БЪДЕЩИТЕ ЛИДЕРИ 

на българските турци недолюбват политиците ни

Млади хора от цялата страна смятат, че основните проблеми на малцинството са образованието, безработицата, изолацията, ислямистките секти

Екатерина Терзиева

Когато видиш Менем Тусманова Чукриева - с дългата й руса грива, вечната й усмивка и лъскав поглед, си казваш - ей това момиче е голяма купонджийка. После се засрамваш, защото Менем се оказва преподавател в катедрата по турски език и литература в Шуменския университет, ако и да няма очаквания строг академичен вид. Устата й не спира, знае си цената и на третото изречение ти става ясно, че Менем е родена, за да бъде лидер. Както и впрочем повечето от хората, за които ще ви разкажа след малко. Запознах се с тях на един семинар в Пловдив, където Центърът за либерални стратегии ги учеше как да общуват с медиите и как да говорят за проблемите на общността си. Те всъщност са си научени, повечето от тях се обучават със съзнанието, че са бъдещи лидери.
 
Не им липсва самочувствие - млади хора, добре образовани, повечето от тях с по две висши. Единни са в мението какви са проблемите на малцинството. Безработицата, слабото или липсата на каквото и да е образование на децата, безхаберието на политиците, изолацията заради етническата принадлежност, дейността на ислямските секти са най-сериозните и от години нерешени проблеми на турците както в Шуменско, така и в Разградско, Кюстендилско, Гоце-Делчевско, Тетевенско...

ЗА ПРАВАТА НА ДЕЦАТА И ЖЕНИТЕ
"На много турчета не им позволяват да учат. Рядкост е някои от тях да продължат след 8 клас", казва Айтен Хасанова, която работи на престижна длъжност в "Балканфарма"-Разград. "В градовете не, но в малките населени места е голям проблемът с образованието на децата от турски произход - родителите им не го забелязват и не искат да му обърнат внимание. Тези деца са много затруднени с езика, макар да ходят на детска градина и продължават до 8 клас, после като отидат в града се оказва, че не го владеят, веднага им пада успехът, дори прекъсват. Имат проблеми в общуването, по-беден речник, не могат добре да си построят изречението. Вкъщи си говорят само на турски, по телевизията гледат предимно сателитни канали на турски. Родителите нямат и мотивировка - тях не ги интересува какво се случва. Разсъждават така - и да учиш, и да не учиш пак си потенциален безработен" , обяснява Есим Четей от кабелна телевизия "Евроком" в Разград.
 
В Шуменско, където според последното преброяване има 300 000 турци, децата масово не посещават училище, казва Менем Чукриева. Едната причина е безпаричието, а втората - закриването на училищата в малките населени места.

За Асим Ахмед Адемов, учител по български език и литература от 5 до 8 клас в училището в с. Долно Дряново, Гоцеделчевско, проблемът е друг - "при нас по-бавно навлизат новостите - компютрите, интернетът, дори в училище няма компютърна зала". А има към 200 деца.

Турците на село са твърде резервирани към модерността, към живота в града и новостите, споделят събеседниците ми. Обясняват ми, че не се гледа с добро око на жените, които работят в града, особено по-младите. Защото това предполага контакти с много хора, с доста мъже, което се свързва с почтеността на девойката.
 
Айтен Хасанова пък разказва, че нейната майка години наред живяла и работила в Разград и след пенсионирането си се върнала на село. Наложило й се да започне да носи шалвари, за да бъде една от своите, иначе нямало да я приемат.

"Правата на жената някъде ги няма - думата на мъжа е закон, каквото каже той, това става. Така е на село. В града вече е абсолютно демократично, чува се и думата на жената", казва Менем.

ЗА РАЗЛИЧИЯТА, ИЗОЛАЦИЯТА И ПОЛИТИКАТА
Те не се чувстват различни. Когато ги попиташ за отношенията им с българите, те първо се учудват, а после в един глас отговарят - помагаме си, живеем в мир и любов. 38-годишният кмет на разградското село Мортагоново, където живеят 1700 турци, роми и българи, Бейхан Аджемов Тасимов отсича: "При нас това разделение не се зачита, защото хората се разбират помежду си, добри са, не се карат, помагат си и като съседи, и като съселяни. " Жените са сякаш по-чувствителни на тема етнос. Разградчанката Айтен споделя, че понякога й коства много усилия да спечели българин за приятел. "Има известно преднамерено поведение, сякаш очакват от теб да покажеш, че си повече от тях, че можеш повече, за да те приемат за равностоен", смята жената. Менем Чукриева също казва, че понякога се е чувствала изолирана от българите, преживяла конфликти...Още като студентка поискала да запише втора специалност в Шуменския университет. Първоначално преподавателят много се зарадвал, че има интерес към предмета му, но когато разбрал името й, казал, че е изпуснала срока.

Неин колега преподавател пък казал на студентите си: "Вие, тъпите турци, няма да минете изпита". За малко младежите да се откажат от образованието си, спомня си Менем.

"Ако е имало проблеми при прехода, етническият мир се запази не толкова благодарение на политиците, а на разума на населението и от двете страни - българи и турци. Слагането на пръст в раната "възродителен процес" не е в интерес на малцинствата. Това винаги се прави в интерес на една политическа партия: когато тя е притисната в ъгъла се възползва от т. нар. етническа карта, както го направиха в Корница с изказването на зам.-областния на Пазарджик", категоричен е учителят Асим. Той смята, че официалната държавна власт може да направи повече - да даде възможност на представителите на малцинствата да се реализират повече в държавните институции, например в полицията.

"Вярно е, че чрез ДПС влязоха много хора в политиката, но пък там има друг проблем - партиен филтър. Не смятам, че влизат най-добре подготвените кадри, а най-правилните, най-послушните", казва младият турчин. Журналистката Есим Четей е недоволна от сляпото доверие на турците в партията - "каквото кажат лидерите на ДПС, това е правилното. Защото това са хора, издигнали се от техните среди и те им вярват, смятат, че са едни от тях."

Интересно, но когато ги попитаха кои са най-влиятелните личности в техните региони, участниците в семинара не посочиха нито един политик или депутат. Фаворитите бяха кметове, бизнесмени, журналисти, певци и спортисти. И това е така, защото някъде турците са забравени и от Бога, и от царя. "Нашите от Гоцеделчевско имат нужда от хора, които да ги защитават и да им изказват мнението. Тази година имахме голям проблем с изкупуването на тютюна", разказва Сейхан Ахмедов, бизнесмен от с. Хвостяне, завършил педагогика и Техническия университет в Габрово. Той и негови колеги се заели да доведат медиите при хората, за да се чуе различното мнение. Смята, че донякъде това е помогнало да се решат проблемите. "В нашият регион 90% се занимават с производство на тютюн, но заради слабите години повечето жени се насочиха към шивашките гръцки фирми. Това трябваше да стане по-рано, хората да не са ангажирани само с тютюн. Фонд "Земеделие" предлага различни възможности - билки, етеричномаслени растения, но с това могат да пробият само единични фирми. Основната част няма да могат - хората не са подготвени, страхуват се да рискуват. В региона трудно се прави бизнес, търговията не върви и всички закъсваме", казва Сейхан.

КАК ИСЛЯМСКИТЕ СЕКТИ КУПУВАТ ДУШИ

Шенол Ахмедов разказва: "При нас в Разградско се появиха емисари на "Тайба" и на "Мюсюлмански братя" - организации свързани с радикален ислям. "Мюсюлмански братя" създадоха една фондация " Делиорман" за подпомагане на бедни мюсюлмански деца, за тяхното образование, за финансиране на животоспасяващи операции, за лекарства...И те го правят. Но ето един пример - 14-годишната Хатидже има неработещ бъбрек. Те са й намерили пари за трансплантация, обаче условието е докато тя е на лечение, да започне да чете и да изучава "Коран Керим" и религиозните книги, които те ще й дават при посещенията си".

Шенол е завършил ХТИ, през 1989 г. по време на "голямата екскурзия", заминал за Турция, където записал Анадолу университиси, после се върнал и учил в пловдивския ВИХВП. Сега работи в разградския в. "Екип 7" - отразява религиозните проблеми на мюсюлманското население. Смята, че "официалните" кореспонденти и журналисти на национални и местни вестници не са запознати с вътрешните проблеми на малцинствата. Шенол изброява няколко организации, които купували душите на мюсюлманите. "Шиитите в България, които наброяват 120 000, създадоха сдружение "Джем". Според тяхното учение в джамиите влизат мъже и жени, палят свещи, слагат икони на пророка си, пият алкохол - всичко това е абсурд за сунитите. В момента в Турция те са 25 млн. и сега искат своя полагащ се дан в България, искат да разцепят мюсюлманското вероизповедание, твърди Шенол.

Не е тайна, че от фондация "Тайба" влизат жестоки пари, продължава той. Тази фондация е забранена в цяла Източна Европа, тя е религиозна фанатична организация от Саудитска Арабия. Има една асоциация на турците националисти наречена "Торан" - приближена е до един от бившите премиери на Турция, който се опита да вкара исляма и военните му се противопоставиха, след което го свалиха веднага от власт. Сдружението "Торан" е регистрирано у нас през 1924 г. През 1934 г е забранено. Миналата седмица в хотел "Рила" в София последователи и наследници на изселилите се през 1934 г. членове на "Торан" създадоха и регистрираха сдружение със същото име. Понеже НСС, знаете, души за тези неща, те са направили известна козметика на исканията си и обявяват, че са за обединение на мюсюлманите...", разказва Шенол.
Той смята, че има опити българските мюсюлмани да бъдат разделени и да се създаде алтернативно мюфтийство, така, както българската православна църква е разделена на два синода. Целта на това занятие е различните ислямистки организации да влизат у нас и да развиват дейност, заобикаляйки службите по сигурността, които сега самите мюфтии уведомявали за появата им. Според него българските турци не трябва да позволяват това разцепление. Но няма никаква гаранция, че някой няма да се възползва от неграмотността на имамите, защото средната им възраст е 65 г., обобщава Шенол.

Наблюдател