Канонизираните за светци българи са 104.

Всред тях има

• дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,

• четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),

• трима войни.

• осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил.

На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 -годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св. Софроний Врачански.

 * * *

След разкола в Българската православна църква през  90-те години, т. нар. Алтернативен синод на Инокентий канонизира дякон Игнатий - Васил Левски през 1996 г., а през 2002 г. обяви за светци още около 120 свещеници, убити от комунистите след 9 септември 1944 г., и убития през юли същата година свещеник Стефан Камберов.

Тези актове на т. нар. разколници не са признати от Светия синод на Българската православна църква. /parnarov.com/
Според устава на Българската православна църква канонизация на светии се извършва от синода в пълния му състав. Оценяването на доказателствата за праведен живот и святост се прави от Богослужебната комисия, в която са владиците Йоаникий, Николай, Гавриил и Неофит.
Според pravoslavieto.com в традицията на нашата църква условията за обявяване на някого за светец са „чист, високо нравствен, свет живот, чудеса приживе или след смъртта и нетление или благоухание на мощите (ако има такива)“.

През 1998 г. Католическата църква почете българин за светец - монсиньор Евгений Босилков. Той е признат за блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г.

В края на февруари 2011 г.  Синодът реши да обяви за светци българите, загинали в баташкото клане, както и осем монахини и двама духовници от град Априлци, посечени от башибозушки орди.  Канонизацията се извърши на 3 април в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.  Службата води патриарх Максим - това е първата канонизация, извършена от него.

Паметта им ще се почита на 17 май.  Инициативата за канонизиране на 8-те монахини и двамата духовници от Априлци е от 2005 г. Богослужебната комисия към Светия синод, в която влизат Сливенският митрополит Йоаникий, Неврокопският Натанаил, Ловчанският Гавриил, Пловдивският Николай и доц. Павел Павлов от Богословския факултет, се произнесла "за" обявяването им за светци, без да са представени чудеса, произтекли с или от техните мощи. Според митрополити за канонизацията не е задължително да се предоставят доказателства, че мощите извършват чудеса. След тези обявени за новомъченици  се очакват и нови, казват от Синодалната комисия.

* * *

За българските светци, каквото е "събрал и написал" Паисий Хилендарски преди 250 г. в  История славянобългарска:

ТУК СЪБРАХМЕ НАКРАТКО ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТЦИ, КОЛКОТО СА ПРОСИЯЛИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ /СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ/*

1. Първият е свети крал Тривелия, наречен монах Теоктист, живял в 703 г., малко след шестия вселенски събор, приел светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целият български народ. Първото българско кръщене било при тоя свети крал Тривелия. Понеже той имал ревност и усърдие към Христа бога; след малко време оставил кралската власт и мирската слава, съградил си голям манастир близо до Охрид и в тоя манастир приел монашески чин. Живял строг живот, завършил свято и богоугодно своя живот и се представил на бога в тоя манастир.

2. Вторият е търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан, т.е. Йоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот.

3. Третият е светец и цар Давид; оставил царството доброволно на своя брат Самоил, отишъл в манастир и приел маношески чин. И преживял свето и богоугодно за кратко време, представи се на бога и неговите мощи били извадени нетленни и пренесени в Охрид.

4. Четвъртият е свети цар Йоан-Владимир, Ааронов син; царувал в Охрид три години, водил свет и богоугоден живот и бил убит от жена си и шурея си заради чистия си и въздържан живот и заради православната вяра. И досега неговите мощи почиват нетленни в Елбасанската страна, както се каза по-напред за него.

Така от българските царе четирима са свети и богоугодни.

5. Петият е свети Йоан, търновски патриарх, живял във времето на цар Асен стари. Той го венчал на престола, както се каза по-преди. Завършил своя живот в Търново на патриаршеския престол.

6. Шестият бил Теофилакт, евангелски тълкувател, велик черковен учител и премъдър вития. Писал на три езика книги, полезни за черквата, и много истории на гръцки, латински, български, превел много книги на български език. Велик бил с живота си и славен с учението си, бил от голяма полза и за похвала на гърците, латините и българите. Бог въздигнал на българите такъв велик светител и учител на техния род и просветил със своя живот и учение цяла България. Цар Асен и царица Мария, Асеновата съпруга, го извикали от Охрид с голяма молба и го поставили патриарх в Търново. И прекарал там много години, и красил търновския престол, и изгонил новатианската и арменската ерес от България, също и латинската от Влахия. На тоя престол свършил своя живот

7. Седмият е свети Евтимия, търновски патриарх, ученик на свети отец Теофилакт, тъй учен, мъдър и свет с живота си, както и неговият учител. Ученик на светия учител, във всичко бил подражател на Теофилактовия живот, труд и учение; след него бил наследник и на неговия престол. Написал много книги, преработил на български език житията на светците и написал похвала на много светци. Посочвал на светогорските калугери черковния ред и много правила. Питали го за всичко и им отговарял с премъдрост. И досега в ръкописните книги се намира неговото писание (послание). После живял при Йоан, Асеновия син, и по негова молба и настояване цар Йоан съградил много манастири в България по различни места и пустини. Той поставил в тия манастири много монаси, предавал им монашеския ред и устав и умножил много божието славословие за много места по цяла България. Бил от голяма полза за своя български род, както и неговия учител, и починал в дълбока старост на своя престол в Търново.

8. Осмият светец е Йоаким. Той също бил търновски патриарх и имал свет и чист живот. Бил убит неправедно от цар Светослав заради персийската войска, която разбила българите. Светослав наложил на свети Йоаким това наказание, за което той не бил никак виновен. Царят го хвърлил от висока скала и той загинал мъченически.
Тия четирима свети българи патриарси имали своите мощи цели и нетленни, както е писано в книгата "Кормчия" на петия лист.

9. Деветият светец е Климент, охридски архиепископ, велик чудотворец. И досега неговите мощи почиват непокътнати в Охрид.

10. Десетият светец е Наум. В неговия манастир, близо до Охрид, и досега светите му мощи дават изцеление и много народ отива там на поклонение.

11. Свети Еразъм.

12. Свети Ангелария.

13. Свети Сава.

Тия пет светци - Климент, Сава, Ангелария, Наум и Еразъм - живели във времето на свети Кирил и Методий. Родом българи, изучени по елински и водели свет, славен и прочут навсякъде живот. Били в Охридската страна, живели по различни места. При тях в Охрид отишли Кирил и Методий, събрали ги. Кирил и Методий били създали славянските букви, но не могли да съчинят толкова хубави думи на славянски език и да съставят първо псалтира. Но тия пет светци им помагали много. И разпратили навсякъде, гдето се говори славянски и събрали думи според гръцката граматика, написали, колкото думи има там, и според тия думи събрали от целия славянски език и съставили най-напред псалтира и евангелието в Охрид и Солун. Това е известно на гърците и се намира така написано в старите ръкописни гръцки отечници. И всички иконописци рисуват заедно на иконите седемте учители и ги наричат славянски учители, които извадили и съставили славянските книги. Тук заедно с тях са свети Кирил и свети Методий.

14. Свети Никола, охридски архиепископ, направил през живота си много чудеса. Явила му се пресвета Богородица и му заповядала да постави свети Иларион за епископ в Мегалия, както пише в техните жития; свети Николай починал в Охрид на своя престол

15. Свети Иларион, меглински епископ, бил велик и свет със своя живот и учение. водил голяма борба с еретиците новатиани и армени, но с божия помощ надвил и посрамил всички и ги изкоренил от своето паство. Тая ерес най-много се била умножила там, в Меглинската епархия. Говорел много на гръцките царе и ги запазил от ересите със своето премъдро учение, както е писал пространно в негового житие свети Евтимий, търновски патриарх. В това време цар Йоан, Асенов син, пренесъл мощите на тоя свети Иларион от Меглия в Търново. Свети Евтимия го облажава и величае с много похвали.

16. Свети Никодим, мироточес в Охридската страна, преживял и свършил своя живот. После неговите мощи били пренесени в арнаутския Белиград. И досега дават голямо изцеление и пребивават нетленни.

17. Свети Йоан Рилски прекарал в Рилската пустиня много богоугоден и свет живот и претърпял много напасти от бесовете и свършил своя живот в тая пустиня, и неговите мощи и досега цели и нетленни почиват в неговия манастир. От цяла България се стича народ да се поклони на мощите на свети отец Йоан. И получават голямо изцеление и душевна полза българите, които с усърдие дохождат при него и в неговата света обител на поклонение. От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време бог оставил единствен Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и да дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славния български светец.

18. Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога.

19. Свети Прохор Пшински, прекарал в Пшинската пустиня, в Скопска епархия, богоугоден, свети чуден живот. Имал пророчески дар и предсказвал за много неща, както обширно е писано в неговото житие. И досега от неговите свети мощи тече целебно миро.

20. Свети Йоаким Сарандаполски, пустиножител, прекарал в тая пустиня много години и свършил своя свет живот. Но отскоро неговият манастир запустял и мощите му лежат или в земята, или някъде ги пренесли калугерите, затова не е известно где се намират.

21. Свети Йоакиния Девически, живял в Девича гора, на сръбската и българската граница, в Грачанската епархия, в Бело поле. Там преживял и свършил своя живот. Неговите свети мощи и досега изпускат от гроба миро и много хора дохождат при него в Девическия манастир за изцеление и поклонение.

За тия четирима свети преподобни наши отци Гавриил, Прохор, Йоаким и Йоаникия се говори и се намира писано в людските и мирски славословия, че са били ученици дна преподобния отец Йоан Рилски, Той ги научил и просветил на свет живот и монашеско правило. Много време прекарал и в Рилската пустиня. След това светият отец Йоан ги изпратил по ония пустини да създават манастири и да събират хора, които дохождат при тях и желаят да бъдат монаси, да ги учат на монашеси ред и правило. И така чрез молитвите на отец Йоан просияли като звезди тия четирима свети негови ученици. От тях започнал в България първият монашески ред и много манастири били съградени през тяхно време в България. Всички държали тяхното правило и предание, както те го били приели в началото на светия отец Йоан. Така светият рилски отец бил родоначалник на монасите в България и след него много от учениците му просияли с чудния си живот, ако и да не се намира (писано) за това и сега поради многото време, премиинало в забрава без писание.

-------------------------------------------------------------
* Текстът е предаден на съвременен книжовен език по зографски ръкопис, обнародван от проф. Йордан Иванов: История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом...
Стъкми за печат по първообраз Йорд. Иванов, София, 1914. /.zapiski.info/