Обществено-политическо движение в Полша, което се противопоставя на властта на компартията. Приема институционалната форма на Независим самоуправляем профсъюз “Солидарност”, действащ в средите на държавните работници и служители. Около него гравитират още четири малки профсъюза (3 на земеделски стопани и 1 занаятчийски). С. възниква през август-септември 1980 в резултат на стихийни стачки, които постепенно обхващат цялата страна. Особена роля има стачният комитет в гданската корабостроителница. С. е регистрирана като общонационална организация на 10 ноември 1980. Скоро членовете й достигат 9-10 млн. души (около 80 процента от държавните работници и служители). В създаването на профсъюза участват стачни активисти и опозиционни интелектуалци, най-вече от нелегалния Комитет за защита на работниците. Висши органи са конгресът на депутатите и Националната споразумителна комисия, от септември 1981 Национална комисия. С. е оглавена от Лех Валенса (вж. ВАЛЕНСА). Структурата й обхваща 38 регионални организации. Освен това действа и браншова секция (в минното дело, просветата, здравеопазването), както и мрежа от организации в 200 от най-големите държавни предприятия. На С. сътрудничат редица организации на интелигенцията, студентите, католиците. Програмата на С. отразява разнородни аспирации (социална справедливост, самоуправление, егалитаризъм, католицизъм, ненасилствено решаване на обществено-политическите проблеми). На първия конгрес през септември-октомври 1981 са издигнати искания за защита на трудовите права, демократичен механизъм за излъчване на властта, ликвидиране на номенклатурата, децентрализация на стопанското управление, работническо самоуправление, независими съдилища, деполитизация на просветата, културата, науката, медиите и т.н. Главната цел на С. е смяната на държавно-политическия строй чрез различни форми на натиск – от вестникарската статия до общонационалната стачка.

След въвеждането на военното положение през декември 1981-1983 С. е забранена (октомври 1982). Но въпреки интернирането на няколко хиляди дейци и другите преследвания С. е възстановена нелегално във вид на децентрализирано, разнородно идейно и организационно движение. През 1982 ръководството е поето от тайна Координационна комисия. През 1987 е възстановено явното ръководство – Националният изпълнителен комитет, който потвърждава федеративната структура и самостоятелността на регионалните структури. Стратегията е постепенно изграждане на алтернативно общество с алтернативни институции. След стачките от април и август 1988, при подготовката на Кръглата маса, възниква неформалното политическо представителство на С. (Гражданският комитет към председателя Валенса), което участва в преговорите и подписването на споразуменията.
През април 1989 С. е отново легализирана (председател Валенса, от 1991 Мариан Кшаклевски). Победата на кандидатите, подкрепяни от С. в парламентарните (юни 1989) и местните избори (май 1990), формирането на правителството на Тадеуш Мазовецки, смяната на политическата и стопанската система и последвалите процеси водят до окончателен разпад на С. като обществено движение. Освен няколкото слаби профсъюза, които претендират за наследството на С. като синдикална организация, от нея извеждат генеалогията си някои от партиите и част от техните активисти в съвременна Полша.

------------------------------------------------------------------
Библ. Nowa Encyklopedia Powszechna, Warszawa 1999.