Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е създадена на 17 февруари 1990 г. Председателят й Кръстю Петков и експерти участват в преговорите на Кръглата маса от квотата на БСП.

В края на 2004 г. тя се отчита с  35 федерации, синдикати и съюзи и над 400 000 организирани членове. КНСБ се определя  за наследник  на Българските професионални съюзи и тяхната 100-годишна история:  от  възникването на Общия  работнически синдикален съюз (ОРСС), свързан с тесните социалисти и Свободен общ работнически синдикален съюз /СвОРСС/ в края на 19-ти и началото на 20 -ти в., през казионния Централен съвет на профсъюзите - до 90-та година, когато се учредява КНСБ.

Призната е за национално представителна организация на работниците и служителите в България. От 1995 г. КНСБ е пълноправен член на международната синдикална общност- Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

КНСБ е доброволно обединение на самостоятелни и равнопоставени федерации, синдикати и съюзи и териториални синдикати, които приемат ценностите, целите, принципите, програмните документи и Устава на Конфедерацията. В нея членуват синдикални структури от индустриалния и публичния сектор, наречени основни членове.

Органи на КНСБ са : Конгресът, Координационният съвет (КС), Изпълнителният комитет (ИК), Председателят на КНСБ и Централната контролна комисия (ЦКК). Висш ръководен орган е Конгресът.

До 1997 г. Председател на КНСБ е проф. Кръстю Петков. След него поста заема д-р Желязко Христов до смъртта си през 2010 г.

От 2010 г. председател на КНСБ е  Пламен Димитров.

*Вижте още: Разказ за началото на КНСБ на първия и дългогодишен председател на КНСБ проф. Кръстю Петков на адрес:  www.kpetkov.eu/kak-syzdadoxme-knsb