В шифрованата телеграма: поп Христо, а не поп Кръстьо и предателство няма.

Доцент Мария Михайлова-Мръвкарова е човекът, разшифровал един изключително важен за българската история документ от времето на Османската империя, хвърлящ светлина върху залавянето и процеса срещу Апостола на свободата Васил Левски. Помолихме я да разкаже как става това.
През 1973 г. тя открива препис на шифрованата телеграма от османските архиви в неорганизирания фонд от документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека. Той е цитиран още от Васил Шанов през 1937 г., но османистката открива шифъра и го превежда цялостно. Тя се натъква на ценната находка, докато класифицира архивите от султанско време.
Документите са огромен брой
Наслагани са в кашони, в касетки. Тепърва трябва да бъдат проучвани и подредени.
По това време тя е ръководител на Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Поставена й е задача да събере сведения в османските документи за национално-революционното движение на българския народ срещу империята.
И ето, че попада на тефтер с интересен препис. Шифрованата телеграма е изпратена от търновския мютесариф до софийския по повод установяване на революционна дейност в българските земи и започналото разследване. „Там е цитиран поп Христо, а не поп Кръстьо, но всички са сметнали, че това се отнася за поп Кръстьо, за някакви срещи на комитетските хора в лозята и са го обявили за доносник. Това е единственият документ, на който се базира твърдението за предателството му, а той там дори не е споменат”, разказва доц. Михайлова-Мръвкарова.
„Намерих телеграмата в неорганизирания фонд от архивни документи. Успоредно с нашата научна работа имахме задължението да класирахме книжата там. Така открих едно парченце с някакъв шифър, който силно ме заинтересува.
Реших да го сравня с други подобни
Оказа се, че това е част от шифър на документ. Тази система е въведена за вътрешно ползване в османската администрация през втората половина на деветнадесети век. Властите са използвали предимно цифрови шифри. Телеграмата е кодирана с един от тях. Върху цифрата при разшифроването нанасяли буквичката.”
И кълбото започва да се разпита. Османистката обясни пред „Монитор” в детайли работата си тогава: „Това е двуцифров шифър, но имаше и по четири цифри. Очевидно ставаше въпрос за думи, които се срещат и в други шифри. На базата на всички тези предпоставки аз можах да дам шифрования текст, отделно оригинала с разшифровката, която намерих. Успях да разшифровам и да го преведа на съвременен турски и на османица, за да могат да се сравнят цифра с буква. Целта ми беше да сложа край на всички тези пререкания около поп Кръстьо, за да могат специалистите да си кажат тежката дума - предател ли е той, не е ли предател, защото това е основният документ, на който се базират всякакви съмнения около него. Не се получи, и до днес продължават споровете на тази тема.” Тя с усмивка казва, че
С тезата, че поп Кръстьо е предател, имало хора, които станали професори и академици
А изскачат много силни аргументи, че не той е виновникът за залавянето на Апостола, че е набеден напразно. Поне няма никакъв документ, който да го уличава. Така смята и доц. Михайлова-Мръвкарова. И се аргументира: „ В Ловеч по онова време действително е имало и друг свещеник, който се казвал поп Христо.”
В документа като доносник е споменат единствено той, никакъв поп Кръстьо. Според специалистката е абсолютно изключено турците да са объркали имената поради фонетичната им близост. След Освобождението се очаквало Светият синод да защити служителя си, но това не се случва. Незнайно защо.
Потвърждава се и тезата, че заптиетата не са знаели каква голяма плячка е паднала в ръцете им.
„До Търново водят Левски, без да знаят точно кого са хванали. Установяват това в старопрестолния град, защото мютисарифът има снимка на Апостола. Ако ловешкият каймакамин беше разбрал кого е уловил, той щеше да вземе наградата, която е била твърде голяма за онова време, но не я е получил”, убедена е доцент Мария Михайлова-Мръвкарова.
Източник: Монитор